Професионалистите
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Професионалистите». Краткое содержание книги:
Американски гражданин е застрелян от снайперист на Бахамите. Изстрелът е почти невъзможен, наричат го куршум за милиони. Улики липсват, а местните власти не желаят да сътрудничат.
Заместник-прокурор Нанс Лоръл знае, че убийството е поръчково, и има доказателства, че заповедта идва от най-високите етажи на властта в САЩ. С риск за кариерата и живота си тя се обръща към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Заинтригуван от особената сложност на случая Райм приема задачата.
Скоро самият той се превръща в мишена. А някой започва систематично да премахва всички доказателства и свидетели. Разследването на Райм се превръща в смразяваща битка срещу изключително интелигентен и хладнокръвен убиец.
- Благодаря, че се върна - каза Сакс.
- Не, аз ти благодаря, че спаси нашия случай.
Нашия случай...
- На Амелия ѝ хрумна - обади се Лон Селито.
- Аз съвсем пропуснах тази вероятност - додаде Райм.
След това Селито обясни, че се е свързал с капитан Майърс и той с известна неохота се е съгласил да отправят новите обвинения. Прокурорът също им беше дал колебливото си одобрение.
- Сега трябва да решим как да процедираме - каза Лоръл и учуди Райм, като не само разкопча, но и съблече сакото си. Значи можеше да се усмихва, да пие уиски, да се отпуска. - Първо, искам малко информация. Кой е този репортер?
Рон Пуласки беше направил проучването.
- Едуардо де ла Руа, на петдесет и шест. Женен. Журналист на свободна практика и блогър. Роден в Пуерто Рико, има американски паспорт. Обаче живее в Буенос Айрес през последните дсет години. Миналата година е спечелил наградата Premio а la Excelencia en el Periodismo за журналистически постижения.
- И испански ли говориш, новобранецо? - попита Райм. - Не спираш да ме изумяваш. Произношението ти си го бива.
- Nada.
- Ха! - обади се Селито.
- Напоследък Де ла Руа пише за „Диарио Семинал Негосио де Архентина“ - продължи младият полицай.
- Седмичен журнал за Аржентина - пробва се Райм.
- Почти. Седмично бизнес списание.
- Разбира се.
- Пишел е поредица материали за американски предприятия и банки, които започват дейност в Латинска Америка. Месеци наред увещавал Морено да му даде интервю по този повод - алтернативната гледна точка защо американските компании не бива да бъдат насърчавани да отварят свои клонове там. Накрая той се съгласил и Де ла Руа отлетял за Насау. Знаем какво се случило после.
- Шейлс е арестуван - осведоми Сакс прокурорката.
- Хубаво. А сега с какви улики разполагаме?
- А, уликите - замислено се обади Райм. - Уликите. Трябва само да докажем, че куршумът е предизвикал разпиляването на стъклата, които са причина за смъртта на репортера. Близо сме. Имаме следи от стъкла по куршума и по дрехите на Де ла Руа. Просто бих искал парченца, които наистина са причинили разрезите и кървенето. - Той погледна към Лоръл. - Съдебните заседатели обичат оръжията, нали?
- Несъмнено, Линкълн.
- Моргата на Бахамите? - попита Сакс. - Патологът сигурно още пази стъклата, не мислите ли?
- Да се надяваме. Хората там може и да крадат часовници и скъпи слънчеви очила, обаче надали счупените стъкла им се лепят по пръстите. Ще звънна на Майкъл да видим какво ще открие той. Можем да докараме тук няколко парчета с клетвена декларация, че парчетата са взети от тялото и са причина за смъртта. По дяволите, може той дори лично да дойде да свидетелства.
- Страхотна идея - възкликна Том. - Ще остане при нас да се помотаем.
Райм въздъхна отчаяно:
- Ама, разбира се, имаме толкова време да си общуваме! Мога дори да го разходя из Голямата ябълка. Знаеш ли, не съм ходил до Статуята на свободата... никога. И смятам така да си остане.
Том се засмя, с което още повече подразни Райм.
Криминалистът извика на екрана снимките от аутопсията и ги разгледа.
- Парченце от югуларната вена, от каротидната или феморалната артерия ще свърши най-добра работа - разсъди той.
- Те ще са били фаталните. - Обаче първоначалният оглед не показа видими късчета стъкло, които да стърчат от бледия труп на Едуардо де ла Руа. - Ще звънна на Майкъл утре сутрин. Вече е късно. Не искам да пречим на втората му работа.
Райм можеше да се обади и сега, обаче искаше, да разговаря с ефрейтора насаме. Всъщност наистина смяташе да покани Поатие в Ню Йорк, а сега вече имаше и повод да го направи.
Освен това, помисли си той с известна ирония, наистина възнамеряваше да разведе Поатие из града. Обаче Статуята на свободата не беше включена в маршрута.
77.
Джейкъб Суон се чудеше какво се е случило.
Плановете му за Нанс Лоръл бяха прекъснати от пристигането на необозначена полицейска кола пред апартамента ѝ в Бруклин - точно когато Суон се готвеше да стане, да отиде да посети прокурорката и да разиграе сценария си за отмъщение.
Цивилният детектив бързо я отведе - толкова бързо, че явно ставаше нещо важно. Дали беше свързано със случая „Морено“, който уж вече не беше на дневен ред? Или е нещо друго?