Професионалистите
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Професионалистите». Краткое содержание книги:
Американски гражданин е застрелян от снайперист на Бахамите. Изстрелът е почти невъзможен, наричат го куршум за милиони. Улики липсват, а местните власти не желаят да сътрудничат.
Заместник-прокурор Нанс Лоръл знае, че убийството е поръчково, и има доказателства, че заповедта идва от най-високите етажи на властта в САЩ. С риск за кариерата и живота си тя се обръща към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Заинтригуван от особената сложност на случая Райм приема задачата.
Скоро самият той се превръща в мишена. А някой започва систематично да премахва всички доказателства и свидетели. Разследването на Райм се превръща в смразяваща битка срещу изключително интелигентен и хладнокръвен убиец.
Размечта се. Не за секса, а за фалшивото нападение, на което гледаше като на готварска рецепта. Планирането, подготовката, изпълнението. Щеше да проникне в апартамента ѝ, да я зашемети с удар по главата (не в гърлото, не биваше да има връзка с убийството на Лидия Фостър), да свали дрехите ѝ, да се постарае по гърдите и по слабините ѝ да има ужасни кръвоизливи без хапане, макар да се изкушаваше, обаче не можеше заради досадната ДНК). След това щеше да я пребие до смърт и да проникне в нея с някакъв предмет.
Нямаше време да ходи в книжарница за възрастни с видеокабинки или до някое порнокино, за да вземе нечия ДНК и да я подхвърли върху тялото. Обаче беше откраднал изцапано и разкъсано младежко бельо от кофата за смет зад една постройка недалеч. Щеше да пъхне под ноктите ѝ нишки от плата и да се надява хлапето да е мастурбирало в даден момент през последните няколко дни. Твърде вероятно.
Тези улики би трябвало да са достатъчни.
Отпи от кафето. Наслади се на силното усещане в устата си - мит е, че различните части на езика регистрират различни вкусове: солено, сладко, кисело, горчиво. Отново отпи. Суон понякога готвеше с кафе - приготвяше мексикански сос за свинско с осемдесет процента какао и еспресо. Изкуши се дали да не участва с него в състезание, но после реши, че не е добра идея да има публични изяви.
Тъкмо премисляше отново плана си за Нанс Лоръл, когато я видя да се задава.
Прокурорката се появи иззад ъгъла на отсрещния тротоар. Носеше тъмносин костюм и бяла блуза. В малките ръце имаше старомодно куфарче, кафяво и очукано, и голяма служебна чанта. Зачуди се дали някое от двете неща не е подарък от родителите ѝ, които също бяха юристи, както беше научил. И двамата бяха в евтините области на професията. Майка ѝ беше обществен защитник, а баща ѝ - адвокат на бедните.
„Правят добри дела, помагат на обществото - каза си Суон. - Досущ като пълничкото си момиченце.“
Лоръл вървеше със сведен поглед и с усилие заради тежкия си товар. Лицето ѝ беше същинска маска, но тя въздъхна тихо и потиснато - както усещаш полъха на италианския магданоз в супата. За разлика от дръзкото чилантро.
Несъмнено причината за потиснатостта ѝ беше прекратяването на случая „Морено“. Едва не му домъчня за нея. Обвинението щеше да бъде венецът на кариерата ѝ, а сега трябваше отново да се заеме с разни Хосе, Шария, Били и Рой заради крек, изнасилвания или оръжие.
„Не бях аз, няма начин. Не знам, човече, не знам откъде се е взело това, честно...“
Само дето тя нямаше да се занимава с такива случаи.
Нямаше да се занимава с нищо след тази вечер. Щеше да е студена и неподвижна като парче филе.
Нанс Лоръл намери ключовете си, отключи входната врата и влезе.
Суон щеше да ѝ даде десетина-петнайсет минути, колкото да свали гарда.
Вдигна малката чашка към носа си, вдъхна и пъхна езика си в топлата течност.
73.
- Какво знаем за последния от малките ни индианци? - попита разсеяно Линкълн Райм. - Препятствието с гражданството на Морено беше съсипало Нанс Лоръл, обаче само беше изострило ловния хъс на Райм. - Не ме интересува какво разпореждат от Олбъни, Сакс, искам да пипнем нашия НИ 516. - Какво знаем? - погледна той към бялата дъска. - Добре, знаем, че НИ 516 е бил на Бахамите по време на стрелбата. Знаем, че е убил студентката проститутка Анел Бодел. Знаем, че е поставил бомба, за да унищожи следи от информатора. Знаем, че е убил Лидия Фостър. Знаем, че е следил нашата Сакс из града... и какво ни говори това?... Сакс!
- Какво?
- Другият шофьор, онзи, който Морено е използвал обикновено? Свърза ли се е него?
- Не, той не ми се обади.
Това се случваше често, когато полицията търсеше някого и молеше да ѝ се обадят. Обикновено хората не искаха да се замесват.
Понякога имаше и други причини.
Сакс опита отново да се свърже с шофьора, после поклати глава. Отново звънна в „Елитни лимузини“ - предположи Райм. Попита дали имат вест от служителя си. Проведе кратък разговор и затвори.
- Не се е обаждал, откакто заминал да се види с болен роднина.
- Не им вярвам. Може да имаме трета жертва на НИ 516. Пуласки, разбери къде живее шофьорът. Вземи екип от най-близкия участък до къщата му и отидете там.
Младият полицай извади мобилния си и звънна на централата.
Райм обикаляше с инвалидната си количка напред-назад пред схемите. Не беше имал друг подобен случай, с толкова разпокъсани и фрагментарни доказателства.