Червения рицар

Пияндето скочи на крака — в ръцете му имаше тесте рисувани карти.

— Капитане! — извика той, а дузина стрелци припряно се изправиха и му отдадоха чест.

Капитанът се огледа.

— Свободно — каза той. — Кой е на стената?

— Акробата — отвърна Пияндето. — Полузадник е отпред, а кулите с катапултите са под командата на сер Гийом Дългия меч и Сопола. Караулът се сменя на всеки час.

— Удвоете го — нареди капитанът. Прищя му се да се извини — „Съжалявам, момчета, но имах лошо предчувствие, така че ще ви отнема съня тази нощ“, но се беше научил да не се извинява за заповедите, които не им харесваха и най-важното — да не прекалява с обясненията. Освен това успешният набег му беше осигурил кредит в твърда валута — за всеки командир най-голямото постижение е последната му проява.

Пияндето направи физиономия, но послушно се захвана с вървите на везаната си кожена жилетка. Като много ветерани и той предпочиташе да облича богатството си — фино самохвалство, което демонстрираше както колко струва собственикът, така и готовността му да го предложи на онзи, който успее да го убие.

Мургавият мъж се огледа и като истински войници останалите комарджии избегнаха погледа му.

— Хети, Чудака, Торбалан, тръгвайте с мен. Хети, ако не искаш да дежуриш, не се изнизвай толкова очевидно към кенефа. — Пияндето изгледа най-младия мъж в стаята и се обърна към капитана. — Това достатъчно ли е, милорд?

Капитанът не го познаваше много добре, Пияндето беше от хората на Йеханес, но това, че най-старшият му стрелец лично пое поста на стената, все пак го впечатли.

— Продължавайте — студено каза той и пресече стаята, оглеждайки купчините монети, зарове и карти по масите. Беше сигурен, че сер Хюго никога не би позволил това открито комарджийство, тъй че се почеса по брадата и привика Пияндето.

Стрелецът дойде като куче, което очаква ритник, а капитанът посочи парите на най-голямата маса, без да каже и дума.

Пияндето повдигна вежда и отвори уста.

— Не се хаби — каза капитанът, — а ми напомни какво е правилото на ротата относно комарджийството.

Пияндето изкриви лице.

— Пълната стойност на залога да не надвишава дневната надница на най-нисшестоящия — цитира той.

На масата искряха два розови дуката, дузина сребърни леопарди и купчина медни котки. Капитанът сложи ръка на купчината.

— Значи това е мое — заяви той. — Аз съм единственият в ротата, който печели толкова всеки ден.

Пияндето преглътна, но очите му се присвиха от гняв. Капитанът вдигна ръка, без да взима нищо, втренчи се в очите на стрелеца и се усмихна.

— Схващаш ли, Пиянде?

Стрелецът едва не въздъхна от облекчение.

— Да, капитане.

Младият човек кимна.

— Лека нощ, Пиянде — каза той и докосна рамото му, сякаш искаше да му каже „Това беше, стига да не решиш да ми се пуйчиш“. Беше се учил от специалисти и му се щеше да вярва, че се държи точно като капитан.