Червения рицар

— Детински глупости — присмя ѝ се Мери, която беше на осемнадесет. — Никой тук няма да се омъжи за нас. — Тя огледа сестрите си. — Освен за Кейтлин, може би — призна тя.

Фран яростно метна една сърцевина в кочината зад тях.

— Ако някои хора спрат да се въргалят с всеки срещнат селяк във всяка копа сено…

Елиса се усмихваше все така широко.

— Значи ти ще легнеш девствена в брачното легло, тъй ли, Фран? — изсумтя тя.

Следващата сърцевина я удари по носа и тя изсъска.

Мери сви рамене.

— Все едно е дали ги вкарвам в леглото си, или не — каза тя. — Те винаги разправят, че съм спала с тях и хората им вярват.

Другите кимнаха, а Елиса сви рамене.

— Слушайте, войниците не си приказват със селяните. Нищичко не знаят за живота ни. — Тя повдигна рамене. — Освен това дори стрелците имат повече пари от всяко фермерче наоколо. Войниците обаче…

— Не всички са благородници — каза Мери. — Онзи Том Лошия не бих го докоснала дори с доспехите.

Фран сви рамене.

— На мен пък ми харесва.

— Значи си по-глупава, отколкото си мислех. Нали уж си най-умната и най-схватливата? Тръпки ме побиват от него.

Мери потрепери, а Елиса вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат.

— Може и да е тъй, може и да не е. Казвам само, че ние с вас — бавно изрече тя и се огледа, — притежаваме нещо ценно.

Усмивка озари лицето ѝ и я превърна от млада брантия с квадратна челюст в извънредно привлекателна жена. Мери се извърна и видя, че причината за това е оръженосец на средна възраст, който минаваше край кухнята с кофа пепел в ръце. Отиваше да лъска нечия броня.

Усмивката на Елиса угасна.

— Тук има шейсет войници — рече тя. — Ще рече, шейсет възможности някой от тях да се ожени за една от нас.

Мери изсумтя, но Фран се приведе напред, а ябълката остана забравена в ръката ѝ.

— Може да имаш право — каза тя.

Елиса и Фран рядко се разбираха, но Елиса срещна погледа ѝ и двете се усмихнаха.

— Така че няма да го правим — каза Елиса. — Просто няма. Само това се иска от нас, момичета. Не го правете. Да видим какво се предлага на пазара.

Мери не беше толкова сигурна.

— И какво? Да не спим с тях ли? Какво друго да правим? Мислиш да се научиш да стреляш с лък ли? Или да се хванеш за иглата като Маг?

Елиса тръсна глава.

— Лиз ще продължи да си ляга с всеки, който си заслужава — каза Мери.

— Лиз може да прави каквото си ще, тя е стара, ние не сме. — Фран се огледа. — Капитанът не изглежда никак зле.

Елиса изсумтя.

— Той оправя една от монахините.

— Не е вярно! — каза Кейтлин. Досега си беше мълчала, но някои неща не можеше да премълчи.

— Ти пък кога стана такъв специалист? — попита Мери.

— Чистя стаята му — отвърна Кейтлин и се изчерви. — Понякога.

Елиса я погледна.

— Тихите води са най-дълбоки, а, млада девойко?

— Не! — каза Кейтлин, готова за подигравките им.

— Значи влизаш в стаята му? — каза Елиса.

— Почти всеки ден. — Кейтлин се огледа. — Какво?

Елиса сви рамене.

— Някоя от нас може да се намъкне в леглото му.

Кейтлин покри уста с ръката си, а Мери се изплю. Фран, от друга страна, сякаш обмисляше идеята.