Чистота

– Имам ли избор?

– Теорията ми гласи, че личността се определя от два противоречащи си императива.

– Така...

– Единият е да пазим тайните си, а другият – да ги споделяме. Как разбираш, че си личност, отделена от другите? Като пазиш някои неща за себе си. Затваряш ги вътре в теб, защото в противен случай изчезва границата между вътре и вън. Именно благодарение на тайните знаеш, че има нещо вътре в теб. Крайният ексхибиционист е човек, който е унищожил личността си. Но личността във вакуум също е безсмислена. Рано или късно, това, което е вътре, се нуждае от свидетел. Иначе си само крава, котка, камък, обикновен предмет, прикован към своята предметност. За да бъдеш личност, трябва да вярваш, че съществуват и други личности. Нуждаеш се от близост с други хора. А как се изгражда близост? Като се споделят тайни. Колин знае какво тайно в себе си си мислиш за Уилоу. Ти знаеш какво си мисли Колин за Флор. Личността ти съществува в пресечната точка на тези линии на доверие. Схващаш ли?

– Долу-горе – отвърна Пип. – Но това е доста странна теория за човек, който си е поставил за цел да изважда на показ чуждите тайни.

– Не ме ли слушаше в заведението? Насила се озовах в тази роля. Мразя интернет толкова, колкото и родината си.

– Да, това май го каза.

– И себе си ли не слушаш? Не се занимавам с това, защото продължавам да вярвам в него. Сега важното съм аз. Това е моята личност.

Жестът му показваше отвращение от самия себе си.

– Не знам какво да ти кажа – рече Пип. – Вече ти разкрих моята тайна. Казах ти истинското си име.

– Няма защо да се срамуваш от името си.

– Освен това в училище минах през обичайния етап на дребни кражби. Когато бях на десет, доста се самозадоволявах.

– С всеки е така.

– Е, значи, няма какво. Аз съм скучна и обикновена. Както вече казах, знаеше с какво се забъркваш.

Изведнъж, без да усети как е скъсил разстоянието помежду им, тя отново се озова притисната в ъгъла. Устните му докосваха ухото ѝ, ръката му беше между краката ѝ. Настъпи неловък, нап­регнат миг на пренагласа. Пип не можеше да си поеме дъх, но чуваше неговото тежко дишане. След това ръката му се плъзна нагоре по корема ѝ и обратно надолу в джинсите.

– Ами това – прошепна Андреас в ухото ѝ. – Не е ли твоя тайна?

– Относително тайна – отвърна тя с разтуптяно сърце.

– Може ли това да е причината, поради която да ти имам доверие?

Пип не можеше да повярва какво се случва. Той проникна с върха на пръста си в нея, тялото ѝ като че ли нямаше нищо против.

– Не знам – прошепна тя. – Може би.

– Разрешаваш ли ми?

– Ммм...

– Кажи ми какво точно искаш.

Тя не знаеше какво да отговори, но не биваше да мълчи, тъй като той вече разкопчаваше джинсите ѝ със свободната си ръка.

– Знам, че сама си го изпросих – прошепна Пип. – Само че...

Андреас отдръпна глава. Очите му искряха жадно.

– Само че какво?

– Ами – тя потрепери – не е ли редно първо да целунеш жената, преди да пъхнеш пръст в нея?