Чистота

Тя се сети за добрия стар побъркан Драйфус и неговото „Има нещо гнило в тези германци!“.

– Всъщност не си убил никого, нали?

– Напротив, Пип. Напротив.

– Не, не си.

– Не е въпрос на мнение.

– Хмм... И Анагрет ти е помогнала?

– Беше ужасно. Но, да. Помогна ми. Майка ѝ се беше омъжила за лош човек. Трябва да живея със стореното, ала част от мен не съжалява за него.

– И ако историята излезе на бял свят, край с бореца за чистотата.

– Ще унищожи Проекта, да.

– А Проектът си ти. Ти си продуктът.

– Така поне твърдиш ти.

Нещо я сряза в гърдите, гадеше ѝ се.

– Не те харесвам – избълва тя неволно.

Избликът дойде неочаквано. Пип изскочи от сепарето, посегна да си вземе раницата и хукна към вратата. Повдигаше ли ѝ се? Да. Тя се приведе до един уличен стълб и от устата ѝ блъвна тъмна струя.

Все още беше коленичила на тротоара, когато Андреас клекна до нея и сложи ръка на раменете ѝ. Мълчеше, нежно разтъркваше гърба ѝ.

– Трябва да хапнеш нещо – каза той накрая. – Ще ти олекне.

Пип кимна. Беше в ръцете му, нямаше къде другаде да отиде. А и в разтъркването на гърба ѝ несъмнено се криеше ласка. Никой мъж, достатъчно възрастен да ѝ бъде баща, не я беше докосвал така. Тя се остави да я отведе обратно в сепарето и Андреас поръча омлет и пържени картофи.

След като изяде половината от омлета, Пип отново се нахвърли на виното, нарочно се наливаше. В последвалата замаяност едва следеше думите му, още обяснения за убийството, за Анагрет, за Източна Германия, за интернет, за майка му и баща му, за това, кое е честно и кое не, за скъсването с Тони Филд, но за сметка на това ясно долавяше по-дълбокия невербален език на знаците и символите, подавани от дървената лъжица. Сегашната обработка на мозъка ѝ беше по-дълга и по-цялостна. Всеки от двата езика, вербалният и невербалният, отвличаше вниманието ѝ от другия, а и така или иначе, тя беше пияна и затова ѝ беше трудно да схване какво се казва било на единия, било на другия. Но след като пресушиха втората бутилка, Андреас плати на сервитьора и се върнаха в хотел „Кортес“, където ги чакаше Педро с джипа, Пип установи, че няма никакво значение дали харесва Андреас, или не.

– До полунощ ще си се прибрала – каза той. – Измисли си някаква история. Счупен зъб, трябвало е спешно да отидеш на зъболекар, каквото решиш. Колин пак ще ти е приятелка.

Педро отвори вратата на джипа.

– Почакай – спря го Пип. – Може ли първо да се кача в стаята да полегна? Само за час. Вие ми се свят.

Андреас погледна часовника си. Очевидно беше, че той предпочита тя да замине веднага.

– Само един час – настоя тя. – Не искам да ми стане лошо по пътя.

Той кимна неохотно.

– Един час.

Щом се озова в стаята си, пак ѝ стана лошо и повърна. След това изпи една кола от минибара и се посъвзе. Но вместо да слезе, тя седна на леглото и зачака. Струваше ѝ се, че единствената възможна форма на съпротива, единственият начин да се противопостави на лъжицата е да накара Андреас да загуби търпение. Само че дали наистина искаше да се съпротивлява? Колкото по-дълго чакаше, толкова по-еротично ѝ се струваше напрежението. Самото чакане в хотелска стая намекваше за секс, нали точно това беше смисълът на съществуването на хотелските стаи?