Красиви момичета
- Автор: Слотер Карин
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Колибри»
- ISBN: 978-619-02-0052-9
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Красиви момичета». Краткое содержание книги:
През последните двайсет и четири години Клеър не беше молила Хелън за нищо. Защо, за бога, си бе помислила, че това е добра идея?
— Клеър?
Най-накрая погледна към Нолан.
— За пети път ми задаваш вариант на един и същ въпрос.
— Трябва да ме изтърпиш.
— Колко още?
— Свободна си да си вървиш. — Посочи вратата, ала и двамата знаеха, че е свободна да отиде при пробационния си инспектор, тъй като агентът бе наясно, че има непозволени лекарства в организма ѝ. Може би дори и че има револвер в колата ѝ. Беше го прибрала в джоба на шофьорската врата, защото ѝ се струваше по-сигурно да го скрие там, отколкото в багажника.
— Трябва да отида до тоалетната — каза тя.
— Ще извикам жена агент, за да те ескортира.
Клеър стисна челюст. Три пъти беше поискала да отиде до тоалетната. Три пъти жена агент я отвеждаше до отворена кабинка и я наблюдаваше, докато си вършеше работата.
— Да не би да се страхуваш, че ще се удавя в тоалетната чиния?
— Може би имаш някакви наркотици, скрити в дрехите ти? Доста се въртиш около сестра си напоследък.
Ето че изигра картата си. Клеър не се хвана на въдицата.
— Навярно няма да е лошо да се обадя на жена агент да те претърси. — Нолан запази мълчание достатъчно дълго, за да я изпоти. Не ѝ пукаше дали щяха да намерят револвера в тѐслата, но телефонът на Лидия беше единствената ѝ връзка с Пол.
Нямаше парола на апарата. Можеше да чуе лекцията на съпруга си за това колко е важно да се използват пароли.
Нолан стовари длани върху масата.
— Зна’ш ли к’во, Клеър, наистина трябва да започнеш да отговаряш на въпросите ми.
— Защо?
— Защото работя за ФБР. Нашите винаги побеждават.
— Продължаваш да го повтаряш, но не смятам, че тези думи означават онова, което си мислиш.
Нолан закима одобрително.
— Пра’иш се на Иниго Монтоя60. Харесва ми.
Клеър погледна в огледалото и се зачуди кой ли велик и могъщ Оз ги наблюдаваше. Джони Джаксън беше първото ѝ предположение. Капитан Джейкъб Мейхю. Та даже и Пол. Според нея съпругът ѝ имаше топки да дойде във ФБР и да я гледа как се гърчи. Може би го бяха поканили.
Нолан попита:
— Би ли определила връзката си с Пол като добра?
Клеър реши да отговори, защото протакането не бе довело до нищо последните пет пъти.
— Да. Бих казала, че връзката със съпруга ми беше добра.
— Защото?
— Защото със сигурност знаеше как да ме чука.
Нолан схвана основното.
— Винаги съм се чудил какво е усещането да караш ламборгини. — И ѝ намигна. — Самият аз си падам повече по Пинто61.
Клеър не смяташе самоиронизиращите се мъже за привлекателни. Взря се в двупосочното огледало.
— Пол беше добър приятел с Джони Джаксън. Познаваш ли го?
— Конгресмена? — Нолан се размърда на стола си. — Естествено. Всеки го е чувал.
— Той направи доста за Пол.
— Така ли?
— Да. — Клеър не отлепяше очи от огледалото. — Даде милиарди на „Куин + Скот“ под формата на държавни поръчки. Знаеше ли това?
— Знаех.
Тя премести погледа си върху Нолан.
— Искаш ли да ти разкажа за конгресмен Джаксън и за връзката му с Пол?
— Разбира се. — Тонът му беше равен. — Бихме могли да започнем от там.
Клеър го изучаваше внимателно. Не можеше да го разчете. Страхуваше ли се? Или нямаше търпение да чуе какво ще му каже?
— В началото на деветдесетте Джони е бил агент на ФБР.
— Вярно е.
Тя чакаше за още.
— И?
— Той беше един от най-калпавите агенти, които Бюрото някога е имало.
— Не помня да съм срещала подобно определение в официалната му биография.
Нолан сви рамене. Не ѝ се струваше изплашен, че Джаксън ще разбие огледалото и ще го удуши.
— Присъства на всички пресконференции със семейство Килпатрик — подхвърли Клеър.
— Казах, че беше калпав агент, а не калпав политик.
Все още не можеше да разчете изражението му.
— Не ми приличаш на негов почитател.
Нолан сплете ръце върху масата.
— На пръв поглед изглежда, че сме постигнали някакъв напредък, но когато се върна към последните няколко минути от разговора ни, имам усещането, че ти ме разпитваш, а не аз теб.
— Ще станеш страхотен детектив един ден.
— Само да не си кръстосала пръсти. — Нолан се ухили. — Искам да ти кажа нещо за ФБР.
— Вие винаги побеждавате.
— Разбира се, но освен с терористи, похитители, обирджии на банки, педофили — онези гадни изнасилвачи — ние се занимаваме и с нещо друго — с куриози. Знаеше ли това?
Клеър не отвърна. Нолан определено не изнасяше тази реч за първи път.