Красиви момичета

Лидия нямаше проблем да повярва на историята, но беше вързана в изолирана хижа с качулка на главата, а зет ѝ не бе устроил барбекю за родата.

— Какво искаш от мен?

— Какво ще кажеш за това? — Пол заби подметката си толкова силно между краката ѝ, че опашната ѝ кост се удари в бетонената стена. — Мислиш ли, че това искам?

Лидия отвори уста, но не си позволи да изпищи.

— Лиди?

Започна да я натиска с крак, като използва грайферите на обувката си, за да я разтвори.

Тонът му продължаваше да бъде предразполагащ.

— Искаш ли да ти кажа къде е Джулия?

Лидия се насили да държи устата си затворена, когато грайферите влязоха по-навътре в нея.

— Не искаш ли да знаеш къде е тя, Лиди? Не искаш ли да намериш тялото ѝ?

Усети как кожата върху срамната ѝ кост се протрива.

— Кажи ми, че искаш да чуеш какво се случи.

Тя се опита да скрие ужаса си.

— Знам какво се е случило.

— Да, но не знаеш какво се случи след това.

Гласът на Пол се беше променил отново. Наслаждаваше се на гледката. Харесваше му да я вижда как се гърчи. Попиваше страха ѝ като сукуб58. Лидия чу в главата си ехо на последните думи, които Пол Скот бе изрекъл в ухото ѝ някога: Кажи ми, че го искаш.

Цялото ѝ тяло се разтресе при спомена.

— Изплашена ли си, Лиди? — Бавно махна крака си. За секунда си отдъхна, но тогава пръстите му пернаха гърдите ѝ.

Лидия се опита да се дръпне назад.

Допирът му ставаше все по-груб, докато пръстите му лазеха към ключицата ѝ, а после надолу към ръката. Натисна с палец бицепса ѝ така, та ѝ се стори, че костта ще се счупи.

— Моля те. — Думата се изплъзна, преди да успее да я спре. Беше виждала филмите, които Пол обичаше да гледа. Беше виждала папките с жените, които обичаше да изнасилва. — Моля те, не прави това.

— Какво ще кажеш за нещо друго? — И сграбчи гърдата ѝ.

Лидия изпищя. Той я стисна като менгеме. По-силно и по-силно. И още по-силно. Пръстите му потънаха дълбоко в плътта ѝ. Болката беше непоносима. Не можеше да престане да пищи:

— Моля те! — И да го моли: — Спри!

Пол я пусна бавно, като махаше пръстите си един по един.

Лидия се мъчеше да си поеме въздух. Гърдата ѝ пулсираше заради наранената плът.

— Хареса ли ти?

Тя беше на път да припадне. Пол бе спрял, но все още имаше чувството, че пръстите му продължават да извиват гърдата ѝ. Дишаше трудно. Не можеше да си поеме въздух. Качулката бе прекалено впита. Сякаш нещо стягаше врата ѝ. Ръката му ли беше? Докосваше ли я? Лидия завъртя глава наляво и надясно. Опита се да се отскубне от стола. Веригата се заби в корема ѝ. Вдигна хълбоци.

Щракване.

Чу щракване.

Като при натискане и отпускане на пружина.

Стола ли блъскаше? Или си правеше чекия?

Усети острата миризма на урина. Да не се беше напикала? Сгърчи се. Вонята бе смазваща. Прилепи се плътно до стола. Допря задната част на главата си в стената.

— Дишай — нареди ѝ Пол. — Дишай дълбоко.

Щракване. Пръсване. Щракване.

Спрей бутилка. Познаваше звука от малката пружинка на механизма. Всмукващия звук, когато помпичката поема течност. Щракването, когато пуска бутона.