Последно разсъмване
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1483-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно разсъмване». Краткое содержание книги:
А после се оказва…
— Аз също ще трябва да принеса определена жертва — проговори Елвира и вдигна очи към Антон. — Предложих ви помощта си, нещо повече, молих ви, умолявах ви да я приемете, защото вие отказвахте и не искахте да работя безплатно. Успях да ви придумам. А сега излиза, че съм ви предала. Че съм ви измамила. Че съм ви изоставила на произвола на съдбата. И съм изправена пред дилемата: да остана ли добра за вас, да остана ли почтена и вярна, но да се откажа от любовта, от семейството и от възможността да родя дете, или да живея с любим съпруг, да отглеждам собствени деца и цял живот, чак до смъртта си, да се чувствам като подла предателка, обещала да помогне и не удържала на думата си, изоставила човек в труден момент. Мислите ли, че ми е лесно да избера?
— Но вие го направихте — каза Антон.
— Да — кимна бавачката, — направих го. Но не мислете, че ми беше лесно. През целия си останал живот ще се чувствам виновна пред вас. И това сериозно ще отрови съществуването ми. Простете ми, Антоне, аз съм по-голяма от вас и отдавна съм разбрала, че е невъзможно човек да живее, без да жертва нищо. Не се получава. Целият свят е устроен на принципа на равновесието, за това е писал още Ломоносов, спомняте ли си? Ако някъде нещо се изгуби, на друго място непременно ще се добави. А да се добавя и тук, и там, и никъде да не се губи — това не се случва. Защото това не е просто закон за запазване на веществото. Това е закон на живота. И ние сме принудени да го приемаме и да се съобразяваме с него. Всички проблеми на хората започват именно когато те не искат да принасят жертви. Те искат само нещо да се добавя, но в никакъв случай друго да не се губи. А такива решения не съществуват.
Да, мислеше си Антон, такива решения не съществуват. Разбира се, Елвира е права. Значи ще трябва да пожертва представите си за щастлив брак и наистина да търси „подходяща“ съпруга. В края на краищата, нали казват, че браковете по сметка са много щастливи, стига сметката да е направена правилно.
— Вие редовно ходите в училището и в детската градина, водите децата в поликлиниката… — подзе предпазливо.
— Да, да, разбирам какво имате предвид — подзе Елвира. — След разговора със Саша аз много мислих за това. Просто така — опита да се усмихне тя, — за всеки случай, ако случайно попитате.
— Смятайте, че съм попитал.
Елвира излезе от кухнята и след малко се върна с лист, на който с красив и четлив почерк бяха написани имената и работните графици на три жени: две детски лекарки и една начална учителка.
Антон недоверчиво прегледа спретнатите редове.
— Поне не са грозни, надявам се?
— Много симпатични са — увери го бавачката. — Неомъжени, обичат деца, подхождат ви по възраст.
— Добре — тежко въздъхна той, сгъна листа и го прибра в джоба на дънките си, — хайде да вечеряме тогава…
ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА
— Къде бяхте вчера от десет до тринайсет часа? — зададе Антон Сташис въпроса, предварително съгласуван със следователката.
Както бе обещала, Надежда Игоревна бе извикала в кабинета си за разпит певеца Виктор Волко. Естествено, по телефона с нея разговаря не той, а неговият несменяем помощник и продуцент и следователката му даде възможност да се изкаже — точно пет минути за словоизлиянията му на тема „ама как може, Виктор Семьонович е човек извънредно зает и от къде на къде ще ходи той при някакъв следовател за някакви там разпити, и то веднага, ами че не само целият му ден, а цялата му седмица е предварително разпределена по минути, и изобщо как не ви е срам да викате за разпити такъв известен човек“. През тези пет минути Надежда Игоревна успя да включи компютъра на работното бюро в кабинета си и да прегледа най-важните новини, както и да полее цветята на перваза. Когато отмерените от нея пет минути изтекоха, тя безцеремонно прекъсна потока от думи и произнесе няколкото отдавна отработени фрази, натъпкани до невъзможност с думите „неявяване, принудително довеждане, полиция, позор пред съседите, разгласяване, журналисти, преса, коментари“. Прекалено отдавна работеше на длъжността следовател, за да не се е научила да се държи правилно с хора, които поради някои обстоятелства се смятат за различни от другите.