![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
НИЕ?
Ами, да. Те знаят как да те накарат да се почувстваш у дома, тези палернианци. Та се разделихме на две групи, по една в двете части на залата, и докато другата се опитваше да запали каквото й попадне, моята група се въоръжи с пожарогасители и започна да пръска навсякъде. Падна голям смях.
После се чу онзи ужасен вой. Беше сирена. Всички се заливахме от смях и викахме, мислехме си, че го прави някой от нас.
Само че бяха ченгетата.
Втурнаха се вътре, бяха десетки, носеха снаряженията си за контрол на тълпите, крещяха и се пенявеха. Биеха хората, лично го видях. Някой ме одра по едната ръка и хълбока.
СЕГА СИ СПОМНЯМ. КУЦАХТЕ. ВЕДНАГА СИ ЛЕГНАХТЕ. И КАШЛЯХТЕ, НАЛИ?
Имаха сълзотворен газ и ултразвукови бичове. Не зная какво нямаха. Сборичках се с двама от тях. Струва ми се, че се мъчеха да ми облекат някакви дрехи, пък аз не исках. Единият ме удари по главата. Аз не си го спомням, други ми го разказаха, когато се свестих.
Свестих се в затвор, в зикурат, и една адвокатка от земянитската делегация на Мнтсе опищяваше орталъка заради някакъв процедурен въпрос. Каза, че съм била насилена или заблудена, едно от двете. Така казват, когато някой изложи вида. Не само палернианците имат стаден манталитет.
Аз си траех и чаках да ми мине главоболието. Струваше ми се, че имам десет главоболия едно върху друго. Накрая адвокатката ме измъкна, някъде към главоболие номер осем.
Та затова закъснях да те взема, разбираш ли, Алис? Бях на 5сватба.
ДА, КАПИТАНЕ. РАЗБИРАМ.
Или може да съм била на демонстрация. На политически митинг. Бунт.
Кой ги знае палернианците?
48.
Табита стоеше пред Саския, разперила ръце, за да я защити.
— Не! — извика тя. — Не! Не! Не! Не!
Фраскът се надвеси над нея и втренчи бездушните си черни очи във визьора й, сякаш едва сега забелязваше странните метални скафандри, които носеха хората.
— Назад! — изкрещя Табита.
Тя протегна ръце и го блъсна по гърдите.
— Хайде, махни се! Назад! Назад!
Извънземният засъска като победена котка и отстъпи. Тя го изтласка покрай рампата към шлюза на трюма и се препъна в робот, който работеше с лазерен поялник.
— Назад, продължавай назад!
Зад гърба си усети, че Саския се хвърля към тялото на брат си и го прегръща.
— Влизай вътре! — извика Табита.
Фраскът движеше челюсти, пръскаше слюнки, опитваше се да й обясни нещо.
Тя спря и здраво стисна две от ръцете му, макар да не хранеше илюзии, знаеше, че ако пожелае, съществото с лекота може да я строши надве.
— Какво? Какво казваш?
— Гне пппътттници — произнесе Хектор. — Гне пппътттници.
— Тя ми трябва! — отвърна Табита. — Тя не е пътник. Тя е моят копилот! Копилот! Разбираш ли? О, Господи… Ела!
Като се движеше бързо, за да не остави на нито един от двама им време за мислене, тя го хвана за китката и го затегли нагоре по рампата към кабината. С яростен и в същото време театрален жест Табита махна с ръка към мрежата си, после към тази на копилота.
— Две. Виждаш ли? — Вдигна два пръста и посочи към своята седалка, към себе си, към другата мрежа и към Саския, която стоеше в коридора под тях и притискаше тялото на брат си като щит. — Ти я рани — заплашително произнесе Табита, — и няма да идем на Титан. Разбираш ли? Никакъв Титан!
Фраскът засъска и запращя. Възлестата му долна челюст светкавично се раздвижи напред-назад.
— Върррни гме — повтори той.
Табита го разбра. Искаше да се върне на Изобилие.
Отново посочи към Саския.
— Не — отчетливо каза тя. Я! Докосвай! Саския, за Бога, остави го и ела тук, ако не дойдеш, не зная какво ще направи той, най-добре веднага да дойдеш и да правиш точно каквото ти кажа. Саския!
Близначката остави тялото на брат си на палубата. Тя се изправи и с достолепна грация се качи по рампата.
Веднага щом се доближи на една ръка разстояние, Табита я хвана за рамото, дръпна я покрай фраска и я накара да застане между двете мрежи.
Извънземният се извисяваше над тях, ежеше се и издаваше гърлен звук като ниско, сухо ръмжене.