Крал на пепелища [bg]

— Странен град — каза Деклан.

Ратиган сви рамене.

— Както знам, някои от миньорските общини тук построили пътища между градчетата си и всевъзможни пътчета и пазари са изникнали и са се разраснали около замъка на барона горе.

„Разпръснато“ беше единствената дума, която можеше да опише плана на града. Нямаше една-единствена външна крепостна стена като на Илкомен или Маркенет, а вместо това трябваше да минат през низ от защитени със стени сектори и цели четири порти, докато стигнат външната стена на замъка. Централното здание бе разположено на хълм, което го правеше само малко по-издигнато. Усещането на Деклан беше, че тази цитадела и обкръжаващият я терен на замъка са построени, за да могат владетелите да се оттеглят и окопаят, а не за да е позиция, от която да предприемат отбрана на по-големия град. Ако враг нападнеше Медни хълмове, всеки мъж, жена и дете щяха да останат сами за себе си, докато баронът се е сврял вътре в замъка си.

Деклан не знаеше много за военното дело, макар да знаеше доста за правенето на оръжия. През годините някои разговори с Едвалт бяха засягали една или друга история, за тази битка или онази, но от всичко това Деклан беше останал само с убедеността в своето невежество. Вече обаче бе видял достатъчно отбранителни съоръжения в други градове, за да разбере, че ако могъщ враг се насочи към Медни хълмове, бързо ще го завземе.

На два пъти се наложи Деклан и Катариан да слязат от фургона и да бутат, когато калта стигнеше до главините на колелата.

След като завиха на един ъгъл, който ги изкара на пътя към замъка, Катариан каза:

— Виждате ли онази табела?

И посочи избеляла табела с три бели овена над зелена морава.

— Подскачащите овни — каза Деклан.

— Там ще ви чакам — каза монахът и им махна за довиждане.

— Не би трябвало да е повече от час, два най-много — каза Ратиган. Щом потеглиха, се обърна към Деклан. — Странен тип, нали?

— На мен ми хареса — отвърна ковачът. — Не съм много сигурен защо, но се държи непринудено.

— Така е с повечето шарлатани и мошеници, на които съм се натъквал — изкиска се Ратиган. — Някои от най-злите хора, които съм срещал, са приятни.

Деклан зяпаше градските гледки, докато се приближаваха към замъка. Медни хълмове се различаваше от всеки стар град, който беше виждал. Наместо по-хубавите домове и дюкяни, обикновено разположени близо до цитадела, тук под стените бяха струпани по-западнали сгради. Изобилстваха кръчмите, както и сергии за комарджии и продавачи на загадъчни стоки. Деклан успя да зърне съвсем малко от тях, докато минаваха. Мяркаха се проститутки, излезли посред бял ден; някои обслужваха клиенти във входове или задни улички, тъй че да може да ги види всеки минувач. Двама мъже се биеха на един ъгъл, обкръжени от зяпачи, които ги насъскваха един срещу друг.

— Голяма бъркотия е тука — каза Ратиган. — Бил съм горе до замъка само веднъж и от това, което ми казаха, първият барон, построил първата цитадела, държал дрога, пиене, курви и комар край себе си, и традицията си останала. По-заможните са построили домовете си ей там — той посочи на запад, — тъй че вятърът да издухва надолу от тях цялата мръсотия и воня.