Крал на пепелища [bg]

Ратиган, Катариан и Деклан бяха довършили първия ейл и се трудеха над втория. „Подскачащите овни“ беше съвсем нормално заведение, поне от малкото, което Деклан знаеше за хановете, но в мига, в който Колин влезе, всичко в гостилницата изведнъж се промени. Разговорите заглъхнаха почти до шепот и някои от мъжете като че ли се поприсвиха, за да станат по-незабележими.

Колин се огледа из помещението, видя Деклан и тръгна към него, като избута от пътя си неколцина мъже. Последваха го мрачни погледи, но никой не обели и дума.

Щом стигна до масата им, махна на Деклан да го последва и без да поглежда назад, за да види дали ковачът се е отзовал, отиде до един празен ъгъл под стълбището, водещо към горния етаж. Обърна се, щом Деклан го настигна, и каза тихо:

— Този меч, който носиш, благородна стомана ли е?

Деклан се поколеба, после кимна.

— Знам само за един ковач, който би могъл да измайстори такъв.

— Едвалт Тасман, старият ми майстор.

— И аз така си помислих. Видях как мечът ти посече през железен прът, без да се счупи, тъй че знам качеството на стоманата, но когато видях щръбките, които твоят меч остави в онзи, който държах аз… беше неочаквано.

Изгледа Деклан и продължи:

— Познавах Едвалт, преди години, когато бяхме на кампания с барон Дейлон Дюмарш. Доста кал и кръв газихме в ония дни. Добър човек. Поправи ми един меч. Та това, което трябва да знам, е можеш ли да правиш мечове като този, който държиш?

Очите на Деклан се присвиха, сякаш не схващаше напълно въпроса.

— Аз го направих… майсторе.

— Казвам се Колин. Чуй ме хубаво. Едвалт ми каза, че правенето на такива мечове иска време, или специална… магия. Не знам каква, но затова са толкова скъпи и толкова редки. Тъй че трябва да те попитам — колко можеш да направиш и за колко време?

Деклан се ококори.

— Направил съм три за целия си живот и само този като майстор. Това е майсторското ми изделие. Да направя един…

Премисли нещата за миг и продължи:

— Мога да правя по един на седмица, ако не правя нищо друго. — Включи и времето, което би му трябвало за отдих и възстановяване от многото дни без сън, докато се изработваше съкровищната стомана.

Колин погледна към тавана, сякаш търсеше вдъхновение от небесата.

— Има ли друг, който може да прави мечове като тези, които достави?

Деклан обмисли въпроса. Юсан можеше да прави прости оръжия, но щеше да му трябва друг ковач, калфа, за да са равни на качеството, което бе доставил на барон Родриго. Видя добра възможност в това и отвърна:

— Ще намеря.

— Намери двама — каза Колин. — Прати един тук, защото сме в отчаяна нужда за оръжеен ковач в замъка. Ще ти платя.

Деклан започваше да се чувства свойски с майстор оръжейника.

— Баронът съгласен ли е да му харчиш златото?

Никога не бе чувал друг освен благородник да прави такива поръчки.