Спенсървил [bg]

— Отзад няма ли да ви е по-удобно, господине?

— Не.

Стюарт седна зад волана и потегли по рампата.

— Благодаря — каза Кийт.

— Това ми е работата, господине.

— Женен ли си, Стюарт?

— Да, господине.

— Съпругата ти с разбиране ли се отнася към теб?

Шофьорът се засмя.

— Не, господине. — Той бавно шофираше в силния дъжд и следваше табелите, упътващи към изхода на летището.

— Какви нареждания си получил? — попита Кийт.

— Да ви откарам във „Фор Сизънс“, господине. Запазили са стая за вас. Всичко е пълно заради времето, но господин Адеър е уредил въпроса.

— Той е чудесен човек.

— Господин Адеър ме прати на Националното летище веднага щом чу, че е затворено.

— Оценявам го.

— После му се обадих и той каза, че сте отишли на „Дълес“, затова дойдох тук.

— Съвременните комуникационни средства са истинско чудо. Всички са във връзка помежду си.

— Да, господине. Имам пейджър, клетъчен телефон и радиостанция.

— Господин Адеър каза ли откъде се обажда?

— Не, господине. Но трябва да позвъня на телефонния му секретар и да съобщя, че съм ви открил.

— Аз ще се погрижа за това. — Кийт взе клетъчния телефон, набра номера и каза:

— В колата съм, Чарли. Благодаря ти. Ще се опитам да съм на място утре вечер, но първо ще се върна в Охайо. Позвъни ми на този телефон. — Той го прочете и прибави: — По-късно ще си поговорим. — После затвори и попита Стюарт: — Някога бил ли си в Охайо?

— Не, господине.

— Щатът на кестените.

— Да, господине. — Шофьорът го погледна, но не каза нищо повече.

Приближиха до изхода на „Дълес“.

— Карай на север по двайсет и осмо шосе — рече Кийт. — Трябва да спрем на едно място, преди да се върнем във Вашингтон.

— Да, господине.

Кийт погледна часовника на таблото. Единайсет и петнайсет.

— Отвратително време.

— Да, господине.

— Би трябвало да знаем за приближаването на този ураган.

— Цяла седмица го повтарят. Сутринта съобщиха, че ще мине по крайбрежието на Вирджиния и че цяла нощ ще има силен вятър и дъжд. Оказаха се прави.

— Когато стигнеш до шосе номер седем, карай на запад.

— Добре. — След няколко километра Стюарт попита: — Още колко на запад, господин Ландри?

— Ами около… чакай да видя — около осемстотин.

— Господине?

— Най-после ще имаш възможност да видиш великия щат Охайо, Стюарт.

— Не ви разбирам.

— Съвсем просто е. Трябва да отида в Охайо. Вашингтонските летища са затворени. Пътуваме за Охайо.