Спенсървил [bg]

Адеър разклати брендито си.

— И аз бих напуснал поради същите причини, но имам жена, деца в колежа, ипотека и навик да се храня в скъпи ресторанти. Накрая обаче всички ще си идем, ще си идат момчетата, опознали света по трудния начин, и домораслите кретени ще завладеят СНС и ще разработят програма за предродилни грижи за бременни наркоманки, имигрирали от Източна Европа.

— Пак по-добре, отколкото офисите да опустеят.

— Така е. — Чарли допи брендито си и си поръча ново.

Когато се нахраниха, Кийт каза:

— Ще си поръчам такси до „Хей-Адамс“.

— Не, вземи колата и кажи на шофьора да дойде да ме вземе оттук в пет. Нещо ми се отвори глътка. Ще си поръчаш ли такси до летището?

— Естествено. — Кийт се изправи. — До утре. С нетърпение очаквам да видя Катрин. Винаги ми е приятно с нея. И с теб, но само понякога.

Чарли с олюляване стана от стола си.

— И аз нямам търпение да се запозная с Ани. — Той замълча, после прибави: — Уговорката за „Фор Сизънс“ си остава. Забавлявай се, не се чувствай задължен и към средата на седмицата напиши любезен отказ на господин Ядзински. След това си свободен да заминеш за Европа.

— Точно такъв е планът ми.

Ръкуваха се и Кийт си тръгна. Вече валеше по-силно. Портиерът го придружи до линкълна с чадъра си. Шофьорът отвори вратата и високо попита:

— Обратно в Белия дом ли, господине?

— Не, имам среща с президента в „Хей-Адамс“.

— Да, господине.

Кийт се качи и автомобилът потегли. Този град бе побъркан.

— Побъркан.

— Господине?

— Господин Адеър иска да го вземеш в пет часа.

— Да, господине.

Кийт се отпусна назад и се загледа в чистачките на предното стъкло. С предложенията си за помощ Чарли, разбира се, се бе опитвал да го накара да се откаже от намерението си да замине. Но аналогията му с дракона и плъховете беше толкова убедителна, че Кийт не изпитваше никакви съмнения в правотата на решението си.

Този град го бе прелъстил. Този град бе уличница и всеки път, щом я видеше, докоснеше или усетеше мириса й, го полазваха тръпки. Беше го накарала да си съблече униформата и го бе чукала, докато не му остана нищо, и въпреки това всяка минута от преживяването му беше доставяла невероятно удоволствие. Тя чукаше и други мъже и това още повече го възбуждаше. Знаеше, че е покварена до мозъка на костите си, безсърдечна и студена. Но бе красива, прелестно облечена и гримирана, умна и му се усмихваше. Той я обичаше с плътта си, но я мразеше с душата си.