![Игра със смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/6/igra-ss-smrtta-bg-download.jpg)
Игра със смъртта [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-392-1
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— Тогава разрешаваш ли да съм благодарна?
— Същият отговор.
Запъти се към входната врата.
Но тя наистина му е длъжница, помисли си Ив на път към кабинета. И щеше да му е още по-голяма длъжница, ако й набави така необходимата информация.
Сара я следваше по петите.
— Изглеждаш малко напрегната. Мога ли да ти помогна с нещо?
— Звънни в приюта да се уверим, че Джейн е добре.
Сара кимна.
— Звъня по два-три пъти на ден. Опитах се да отида да я видя, но не пуснаха нито Монти, нито мен.
— Жалко. Ако беше видяла Монти, щеше да се зарадва.
— И аз така си мисля. Обядвала ли си?
Ив поклати глава.
— Но не съм гладна. Чака ме работа.
— Нима? — Сара изучи лицето й. — Развълнувана си.
— Логан ми каза, че изглеждам спокойна.
— Само на вид. А вътрешно си като готов да изригне гейзер. Искаш ли да поговорим?
Ив поклати глава.
— Не, но ми се струва, че измислих начин да го заловим.
Готово.
Ив бутна стола назад от компютъра и покри очи с треперещите си ръце.
Хванах те, Дом. Хванах те.
Телефонът иззвъня.
— Придружителят от Атланта, Джеймс Паркинсън, и Джейн току-що влязоха в полицейска кола заедно с двама офицери и са на път за летището — съобщи й Джо. — Следвам ги.
— Не очаквах да тръгнат тази вечер.
— Нито пък аз. Паркинсън влезе в приюта само за петнадесет минути. Ще ти се обадя, щом стигнем летището.
Ив се опита да обмисли нещата. Логично е придружителят да иска да отведе Джейн от Финикс сега, когато Ив е на свобода. Но Джейн бе по-уязвима извън приюта.
Камара нагънати ламарини на дъното на пропастта.
Не е възможно това да се случи втори път.
А и Джо я наблюдава.
Но същото важи и за Дом.
Джеймс Паркинсън.
Звънна на Джо.
— Откъде знаеш, че Паркинсън е придружителят?
— Полицаят от дежурната кола звънна в участъка и аз го чух по моето радио.
— Как изглежда този Паркинсън?
— Чернокож, набит, с пълно лице. Трябва да е показал документите си за самоличност и на администраторите в приюта, и на полицаите в патрулната кола.
— Документи за самоличност лесно се набавят, а и Грънард е разполагал с време да планира нещата. — Но въпреки това тя се чувстваше малко по-добре. — Наблюдавай ги внимателно, Джо.
— Разбира се, знаеш го.
— Сигурно си доволна да се прибереш отново вкъщи, малка госпожице.
Офицер Ривера хвърли поглед към Джейн през рамо. Джейн не отговори.
— Имам дъщеря горе-долу на твоите години. В отбора по хандбал е.
Джейн погледна през прозореца и изключи от съзнанието си и Паркинсън, и двамата полицаи. Не бе промълвила думичка, откакто се качи в патрулната кола. Горкото дете, помисли си Ривера. Погледна към Паркинсън и попита:
— Добре ли е?
Паркинсън кимна. Усмихна се, белите му зъби проблеснаха върху кафеникавото лице.
— Съвсем добре е.
Джейн изведнъж се напрегна и погледна Паркинсън в лицето.
— Хайде, скъпа, не се плаши.
Паркинсън я потупа по рамото.
Джейн застина и неволно се сви настрана.
— Какво й става? — попита Ривера. — Спри колата, Кен.
— О, не прави това — посъветва го Паркинсън тихо.
После застреля Ривера в главата.
По дяволите.
Ръцете на Джо стиснаха още по-здраво волана. Нещо не беше наред.
Полицейската кола кръжеше по улиците на града, а по някои минаваше и по два пъти. Какво, по дяволите, става?
Полицейската кола профуча, пресичайки железопътната линия точно когато влакът приближаваше, и остави Джо да виси от другата страна на прелеза.
Докато чакаше влакът да отмине, се обади по радиото за подкрепление.
— Не ме интересува кого ще изпратите! Само изпратете някого.
Очевидно не бяха готови да го послушат. Затвори очи.
— Добре, след като не искате да спрете полицейската кола, елате да ме хванете. Джо Куин ви се обажда.
Джо подкара колата веднага щом и последният вагон отмина с трясък.
Нужни му бяха десет минути, за да открие отново полицейската кола.
Но пак я загуби от поглед в движението около стадиона.
Ето я! На две преки напред; точно завива наляво. Пак я загуби.