Ключът [bg]

„Ако не мога да изляза от тази проклета клетка с бой или с думи…“

Изсумтя и погледна другото малко легло.

Поне Пени беше в безопасност.

По-рано Сейчан си бе изкарала акъла, когато чу изстрела малко след като бяха извели момичето от килията. Но жертвата не беше Пени. Хората на Валя бяха убили човека, който я беше прегледал с ултразвук — очевидно не искаха никакви очевидци. Един от пазачите им го беше казал, най-вече за да накара Хариет да спре да ридае.

Беше се получило.

Сейчан погледна вратата. Отново беше настъпила тишина, по-тревожеща от всичко друго.

Отново закрачи — и изведнъж спря и рязко си пое дъх. Преви се и опря ръка в коляното си. Спазмите обхванаха целия й корем. Помъчи се да диша дълбоко, докато болката заглъхне.

„Да, определено няма да се измъкнеш с бой“.

След още няколко издишвания се изправи и продължи да крачи, този път по-бавно, с по-предпазливи стъпки. През изминалия ден спазмите се бяха усилили. Сейчан беше принудена да носи само гащетата си. Дори ластичните панталони за бременни вече й създаваха твърде големи неудобства, за да ги носи.

Отвън се чу тежко трополене на кубинки.

„Започва се“.

Сейчан застана пред Хариет.

— Стой тук, скъпа.

Вратата се отвори. Първо влязоха двама мъже и застанаха от двете й страни. Сейчан ги беше нарекла Остена и Моряшката стъпка. Първият носеше обичайното си оръжие, чийто край пращеше заплашително. Моряшката стъпка беше сменил упойващите стрелички с „Дезърт Игъл“ 44-ти калибър. Явно времето на несмъртоносните оръжия беше отминало.

Валя прекрачи прага след тях. Подплатеното й с кожа яке беше разкопчано. В едната си ръка държеше брадвичка.

Дъхът на Сейчан секна, очите й се присвиха. Погледът й срещна този на Валя. Леденосините очи се стрелнаха към Хариет, после се насочиха обратно към Сейчан.

Това й каза за кого е предназначена брадвичката.

— Няма да я вземеш — каза Сейчан.

Изражението на Валя изобщо не се промени. Чертите й бяха замръзнали, личеше си, че е бясна. И че иска някой да страда.

— Вземи момичето — нареди тя на Остена.

Сейчан понечи да му препречи пътя.

Преди да успее да направи и една крачка, спазъмът на всички спазми стегна корема й. Тя извика и падна на колене. Кръвта бликна, намокри гащетата й, потече надолу по краката. Сейчан видя как стаята се завърта и падна на една страна. Очите й се подбелиха.

Чу раздразнената заповед на Валя.

— Разкарай я.

Остена пристъпи и я сграбчи за ръката.

“Не “

И Сейчан го мислеше сериозно.

Рязко изрита със свития си крак и петата й улучи коляното му. То се пречупи назад. Остена политна към нея. Сейчан се претърколи, като в същото време протегна ръка, за да му вземе оръжието.

Продължи да се търкаля — право към Моряшката стъпка.

Щом се озова достатъчно близо, заби отнетото оръжие в чатала му.

Експлодираха сини искри.

Моряшката стъпка изрева като скопяван с електричество бик.