Неудържимата армия [bg]

— Първото й видение. Видяла е Вандермот, сграбчен от Неудържимата армия. Така Господарят Елекен е станал виновен за престъплението, а не вече вие. После е продължила да поддържа тази безумна идея.

— Нарочно?

— Не, за да се защити. Но ще трябва да се освободи от кошмара.

— Няма да може. Тези неща са по-силни от нас.

— Може би вие ще й помогнете, като й кажете истината.

— Никога — отвърна женицата и отново се вкопчи във въжето.

— Някъде на дъното на съзнанието си Лина подозира истината. А щом Лина я подозира, и братята й я подозират. Това ще им помогне да разберат, че вие сте го направили и защо.

— Никога.

— Изборът е ваш, госпожо Вандермот. Представете си последствията. Глината на Антонен ще се втвърди, Мартен ще престане да гълта насекоми, Лина ще се освободи от виденията си. Помислете, вие сте майката.

— Най-досадна е тази глина — каза тя със слаб глас.

Толкова слаб, че Адамсберг нямаше никакво съмнение — ако в този миг духнеше и най-лек вятър, тя щеше да се разпръсне като пухените парашутчета на глухарчето. Дребна, крехка и объркана женица, която бе грабнала брадвата и разцепила на две главата на мъжа си. Глухарчето е смирено и много издръжливо растение.

— Две неща няма да се променят — продължи Адамсберг. — Ипо ще продължи да говори наопаки. И Армията на Елекен ще продължи да минава през Ордебек.

— Но това е сигурно — каза майката по-твърдо. — Това няма нищо общо.