Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Неудържимата армия [bg]
Неудържимата армия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Неудържимата армия [bg]

Электронная книга - «Неудържимата армия [bg]». Краткое содержание книги:

Фред Варгас, френската кралица на криминалния роман, писателка с плодовито въображение и неподправено чувство за хумор, е написала 14 кримки, получили 18 награди от цяла Европа. У нас са издадени „Бягай и не бързай да се връщаш“, „Ветровете на Нептун“, „Във вечната гора“, „Човекът със сините кръгове“ и „Едно незнайно място“ (ИК „Колибри“, 2005–2010).
1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 134
Перейти на страницу:

— Добре си се осведомил.

— Естествено. Това беше мое разследване и нямах намерение да оставя някое кадърно ченге да ми го отнеме. Щом те видях, разбрах, че всичко, което говорят за теб, е истина. Че мога да си правя каквото искам, докато ти се луташ в мъглата. Ти дори не се помести в пространството, Адамсберг, за пет пари работа не свърши и всички могат да го потвърдят. Включително пресата. Всичко, което направи, бе да ми попречиш да арестувам онзи боклук Ипо. И защо го закриляш? Поне знаеш ли защо го правиш? За да не пипа никой сестра му. Ти си негоден за нищо и си обсебен от нея. Всичко, което правеше в Ордебек, беше да й зяпаш гърдите и да се занимаваш с тъпия си гълъб. Без да броим факта, че полицията на полициите специално дойде да огледа сектора. Мислиш, че не знам ли? Какви ги вършеше тук, Адамсберг?

— Събирах обвивки от бучки захар.

Емери отвори уста, пое въздух и замълча. Адамсберг знаеше какво се бе въздържал да каже: „Жалък кретен, няма да ти свършат работа обвивките“.

Добре, няма да има отпечатъци. Хартийки и нищо повече.

— Мислиш да убедиш съдебните заседатели с хартишките, дето си ги събирал?

— Едно забравяш, Емери. Който се е опитал да убие Данглар, е убил и другите.

— Естествено.

— Бил е здравеняк и е умеел да бяга бързо. И ти като мен каза, че Дени дьо Валре е извършил убийствата и че пак той е определил среща на Данглар в Серне. Пише го в първия ти доклад.

— Естествено.

— И че се е самоубил, когато секретарят на клуба го е уведомил, че се води разследване.

— Не на „клуба“. На Компанията на ловците.

— Както кажеш, все тая. Моят прадядо е бил мобилизиран по време на Наполеоновите войни и е загинал на двайсетгодишна възраст, ако искаш да знаеш. В Ейлау, ако искаш да разбереш защо само това име ми е останало в паметта. С двата крака в калта, докато твоят прадядо е приемал парада на победата.

— Родова предопределеност — усмихна се Емери, изправил гръб повече от всякога и прехвърлил ръка на облегалката на стола си. — Няма да имаш повече късмет от прадядо си, Адамсберг. Вече си в калта до кръста.

— Дени се е самоубил, пишеше ти, защото е знаел, че ще го обвинят. Ще го обвинят за убийството на Ербие, на Глейо, на Мортанбо и за опита за убийство на Лео и Данглар.

— Точно така. Докладът на лабораторията не стигна до теб. Конска доза анксиолитици и невролептици, плюс почти пет грама алкохол в кръвта.

— Защо не? Лесно е да изсипеш всичко това в гърлото на почти зашеметен човек. Вдигаш главата му и задействаш рефлекса за преглъщане. Но все пак, Емери, защо Дени би искал да убие Данглар?

— Ти сам ми го обясни. Защото Данглар е знаел истината за децата Вандермот. Заради петното във форма на насекомо.

— На ракообразно.

— Дреме ми — избухна Емери.

— Казах ти го, но сбърках. Защото кажи ми как Дени дьо Валре е разбрал толкова бързо, че Данглар е видял ракообразното? И как е разбрал какво означава то? След като самият аз го узнах чак вечерта на заминаването му?

— От слухове.

— И аз така предположих. Но се обадих на Данглар и той ми каза, че не е говорил с никого, освен с Веранк. Човекът, пъхнал бележката в джоба му, го е направил много кратко време след неразположението на графа в болницата. Тези, които са могли да видят Данглар да намята шала на раменете на Лина, Данглар да вижда голия гръб на графа, Данглар да се взира във виолетовото петно и да му се чуди, са били Валре баща, доктор Мерлуз, санитарите, затворническите пазачи, доктор Елбо, Лина и ти. Отпиши пазачите и Елбо, които нямат нищо общо с тази история. Изключи санитарите, които никога не са виждали петната на децата Вандермот. Не смятай Лина, която никога не е виждала гърба на графа.

— Видя го през онзи ден.

— Не, тя стоеше далече, в коридора, Данглар го потвърди. Така че Дени дьо Валре изобщо не е знаел, че майорът е открил съществуването на неговите брат и сестра. Следователно не е имал никаква причина да го хвърли под влака Кан — Париж. Ти обаче — да. Кой остана?

— Мерлуз. Той е оперирал пръстите на Ипо, когато е бил малък.

— Мерлуз го нямаше в групичката срещу къщата на Глейо. Да не говорим, че потомците на Валре изобщо не го интересуват.

— Лина е могла да види, каквото и да разправя твоят майор.

— Тя не беше пред къщата на Глейо.

— Но глиненият й брат беше, Антонен. Откъде знаеш, че не го е предупредила?

1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)