Огледален образ [bg]

Полски войски се придвижваха към границата с Украйна. НАТО и Съединените щати дислоцираха войски от Англия в Германия и оттам към Полша, а натовски самолети прелитаха над Варшава в демонстрация на военна мощ, но нито един чужд войник до момента не бе стъпил на полска земя. Нито пък щеше да стъпи. Особено при положение, че руските тайни служби бяха в готовност да организират ад от терористични взривове по целия свят. Съединените щати щяха да наблюдават мълчаливо как Русия възстановява своята историческа сфера на влияние, без да изпращат войски за потушаването на въстанията и бунтовете, избухващи от Латинска Америка до Средния изток. Точно в момента емисарят на Догин във Вашингтон — заместник-посланикът Савицки — разговаряше при закрити врати по приоритетните въпроси на Русия в Държавния департамент. Новият посланик на Жанин вече се бе срещал с държавния секретар Линкълн. С приемането на тази втора среща Съединените щати признаваха неофициално, че в Русия действително съществува второ правителство, с което трябва да се съобразяват. При това дори не стана необходимо „Грозни“ да предизвиква втора експлозия, за да получат това признание.

Новите политически приятели на Догин се бяха съгласили да изчакат за парите, а президентът Жанин срещаше препятствия в получаването на информация и в командните си функции. Той нямаше възможност да отговаря бързо и адекватно на събитията и Догин се гордееше с постигнатата много по-голяма ефективност, отколкото по време на опита за преврат против Михаил Горбачов. Не бе необходимо лидерът да се изолира с помощта на оръжия и войници. Достатъчно беше да бъдат прекъснати възможностите му за получаване на информация и той ставаше безпомощен.

Догин се изсмя доволно. Какво би могъл да направи онзи идиот? Да отиде в радиото и да каже на електората си, че не знае какво става в държавата му ли? Или да помоли някой друг да го осведоми?

Единственият страх на министъра, че Шович може да стане нетърпелив заради неочакваното забавяне, не успя да придобие материален израз. Явно той вече бе използвал някой от фалшивите си паспорти, за да напусне страната и да се движи хаотично като Патън през Втората световна война, с цел да заблуди враговете и съперниците си. Пък и за Догин нямаше значение къде е сега Шович. Устройваше го засега онзи червей да стои скрит под някой камък, където и да било по света.

„Така че — помисли си той — единственото ми притеснение трябва да остане генерал Сергей Орлов.“ Министърът и съюзниците му се опитваха да направят добро на болната си страна, което изискваше нарушаването на някои закони. Той бе очаквал един дисциплиниран човек и традиционалист като генерала да не бъде доволен от подобно нестандартно решение, но не очакваше, че той ще ги предизвика, като отстрани полковник Рузки. С това Орлов всъщност провали кариерата си, реши за себе си Догин. Той бе дезертирал от руската позиция и се бе присъединил към английските улани в пътя им към долината на смъртта.