Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]

Алекс се изправи, напипа парапета и започна да се смъква по невидимите стълби. Но почти веднага пропусна някакво стъпало, падна и се претърколи на междинната площадка. Окървавен и натъртен, той бързо се надигна, напипа парапета и продължи спускането. Паниката го обземаше все по-силно. Започна да прескача стъпалата по две и като по чудо стигна до приземието, без да падне. Хукна по тъмния коридор и излетя на рампата в момента, в който Аднан се качваше в паркираната под нея линейка. Беше почти сигурен, че президентът е в задната й част.

Нямаше време за предупредителни викове, нямаше време за прицелване. Просто вдигна пистолета си и натисна спусъка. Куршумът попадна в ръката на Аднан, който се обърна и отвърна на огъня. Алекс се хвърли встрани, за да се предпази, и тялото му се претърколи по бетонните стъпала към асфалтирания заден двор. Успя да стъпи на крака в момента на приземяването и отново натисна спусъка. Миг по-късно куршумът на Ахмед, изстрелян от шофьорското място, издрънча в областта на ребрата му. За щастие Ахмед бе използвал малокалибрено оръжие, което не притежаваше достатъчно мощ, за да пробие кевларната му жилетка. Но Алекс изпита чувството, че го е ударил Мохамед Али. Нададе болезнен вик и се свлече на земята в момента, в който изстреляният от Аднан куршум опари лявата му ръка.

Линейката рязко потегли с включена сирена, а Алекс се повлече след нея на омекналите си крака. Гърдите го боляха ужасно, от ръката му течеше кръв, а дробовете му бяха задръстени с лютив дим. Накрая рухна на колене, прицели се и изпразни целия пълнител по посока на отдалечаващата се линейка. После се опита да включи радиостанцията на китката си, но тя не работеше. Куршумът, който бе улучил ръката му, най-вероятно беше минал през нея. Миг преди да припадне, пред очите му се мярна задната част на линейката, която бързо изчезна зад ъгъла.