![Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/9/klub-keml-the-camel-club-bg-download.jpg)
Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон, недалеч от Белия дом, съществува тайна организация, която се занимава с конспиративни теории и следи какво върши правителството на САЩ.
Клуб „Кемъл“. Четирима мъже, четири странни истории, една философия. Хора без минало и без бъдеще, ръководени от бивш служител на ЦРУ, когото всички смятат за мъртъв. На една своя вечерна среща членовете на клуба стават свидетели на убийство и скоро осъзнават, че и най-смелите им теории не са толкова ужасяващи, колкото реалните конспирации. Докато търсят помощ от агент Алекс Форд, четиримата ексцентрици попадат в епицентъра на терористична атака, чиято цел е отвличането на американския президент. Белият дом е длъжен да реагира и да демонстрира сила. Ултиматумът е даден. Часове делят Дамаск от ядрен удар. Апокалипсис сега?
— Залягай! Отсреща има снайперисти!
Човекът изчезна във вътрешността на сградата, но миг по-късно се появи отново и откри огън към шестия етаж, като едновременно с това се търкулна по стълбите и се просна по корем редом с Алекс.
— По дяволите! — изруга агентът. — Не ти ли е мил животът?
— Това президентът ли е? — задъхано попита Аднан ал-Рими и кимна към проснатия до колата мъж.
— Той е — каза Алекс. — Трябва веднага да го вкараме вътре! Нуждае се от незабавна помощ!
— Ама ти сам ли си? — попита с недоверие в гласа Аднан.
— Така изглежда.
— Видяхме всичко по телевизията.
— Май и ти си единственият охранител на тази болница — изгледа го Алекс, изчака кимането му и попита: — Какво ти е оръжието?
— Един нещастен трийсет и осми калибър.
— Страхотно! — въздъхна Алекс, долови поредното стенание на президента и напрегнато попита: — Как се казваш?
— Фарид Шах.
— Добре, Фарид. Можеш да се смяташ за повишен.
Отвори задната врата на „Звяра“, натисна някакъв бутон зад седалката и тя меко се сгъна. Зад нея имаше истински арсенал — пушка, автоматична карабина МР–5 и снайпер. Алекс издърпа автоматичната карабина и един резервен пълнител, след което се обърна към новия си помощник.
— Изглеждаш ми доста як, Фарид — рече той.
— Вярно е.
— Мислиш ли, че ще можеш да вдигнеш президента и да го качиш по онези стъпала?
— Без проблем — кимна Аднан.
— Добре, броя до три и тръгваш. Аз ще пусна няколко къси откоса с тази пушка, което ще ти осигури десетина секунди за стъпалата. И още нещо, Фарид…
— Да?
— Трябва да направиш нещо и за мен, човече.
— Какво?
— Ще заема позиция между снайперистите и вас. Трябва да ме убият, за да ви хванат на мушката… — Алекс млъкна и преглътна с видимо усилие. — Ако ме гръмнат, което вероятно ще стане, искам да го носиш така, че да го закриваш с тялото си. Разбра ли ме?
Аднан не отговори.
— Попитах те нещо! — остро го погледна Алекс.
— Разбрах.
— Добре, желая ти късмет.
Алекс го изчака да вдигне на ръце президента и започна да брои:
— Едно… две… три!
Скочи и прати къс откос към прозорците, от които излитаха пламъчетата. После втори, трети…
Много му се искаше да види как се справя охранителят зад гърба му, но беше невъзможно. Когато пълнителят се изпразни, той измъкна пистолета си и продължи стрелбата. Скри се зад колата в момента, в който свърши патроните. Миг по-късно наоколо засъскаха куршуми. Зареди карабината и се обърна. Очакваше двойката да е стигнала болничното преддверие, но се оказа, че не е така. Охранителят изкачваше стълбите преднамерено бавно, сякаш не искаше да…
— Господи, не! — простена Алекс, прицели се в широкия гръб на мъжа и неистово изкрещя: — Стой!!!
Аднан бързо се обърна и Бренан изведнъж се оказа между тях. После охранителят започна да отстъпва заднишком към вратата на болницата. Алекс отчаяно търсеше начин да го застреля, без да нарани президента, но беше невъзможно. Миг по-късно двойката се скри зад вратата на болницата.
— Президентът е отвлечен! — изкрещя в радиостанцията на китката си Алекс. — Повтарям: отвлякоха Гарванов нокът пред входа на болницата! Трябва да блокираме целия проклет град!
Съдбата му се усмихна миг преди да хукне по стълбите и със сигурност да получи куршум в гърба. Иззад ъгъла изскочиха няколко полицейски коли. Изчака цяла минута — време, достатъчно за униформените да заемат позиции и да открият насрещен огън, след което се стрелна към стълбището. Влетя във фоайето заедно със стъклото на вратата, а куршумите зловещо съскаха около него.
В следващия миг вътрешността на болницата се разтърси от силна експлозия.
54
Рубън прехвърли Кейт и Аделфия през загражденията, където вече ги чакаха останалите членове на клуба „Кемъл“. Около тях тичаха и крещяха ужасени хора.
— Господи боже! — простена Кейт, докато очите й трескаво търсеха Алекс Форд.
— Ужас! — поклати глава Аделфия. — Също като в Полша и Съветския съюз!
Стоун оглеждаше площада, осеян с трупове. Върху тревните площи червенееше кръвта на убитите нападатели. Снайперистите на ФБР контролираха положението и методично проверяваха дали някой от арабските терористи все още е жив. Но дори отдалеч личеше, че животът е напуснал сгърчените им тела.
Хората на капитан Джак бяха избити до крак, а повечето федаини бяха обгорели до неузнаваемост.
В далечината се разнесе вой на сирени. Минути по-късно на площада изскочи пожарна кола, следвана от още няколко. Силните водни струи се насочиха към горящите автомобили и във въздуха се вдигнаха облаци черен дим.