![Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/9/klub-keml-the-camel-club-bg-download.jpg)
Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон, недалеч от Белия дом, съществува тайна организация, която се занимава с конспиративни теории и следи какво върши правителството на САЩ.
Клуб „Кемъл“. Четирима мъже, четири странни истории, една философия. Хора без минало и без бъдеще, ръководени от бивш служител на ЦРУ, когото всички смятат за мъртъв. На една своя вечерна среща членовете на клуба стават свидетели на убийство и скоро осъзнават, че и най-смелите им теории не са толкова ужасяващи, колкото реалните конспирации. Докато търсят помощ от агент Алекс Форд, четиримата ексцентрици попадат в епицентъра на терористична атака, чиято цел е отвличането на американския президент. Белият дом е длъжен да реагира и да демонстрира сила. Ултиматумът е даден. Часове делят Дамаск от ядрен удар. Апокалипсис сега?
Стоун гледаше как останките от патрулната кола бяха изтласкани встрани, освобождавайки най-после пътя на кортежа или по-скоро на това, което беше останало от него. Мисис Бренан и шефката на кабинета бяха натикани във втория „Звяр“, който светкавично потегли. Ранен и раздърпан, губернаторът на Пенсилвания бе натоварен в някакъв микробус.
Върху рамото на Стоун легна тежка ръка. Той се обърна и се озова очи в очи с Рубън.
— Дай да се омитаме — промърмори едрият мъж. — Проклетите ченгета като нищо ще открият огън по всичко, което мърда, а въпросите ще оставят за после.
— Ти издърпа оръжието на един от стрелците, Рубън — озадачено промърмори Стоун. — Не усети ли нещо особено?
Рубън замълча за момент, после поклати глава.
— Хвърлих го, защото, ако го бях задържал още малко, вероятно и моята глава щеше да бъде продупчена. Но от въпроса ти се сещам, че наистина почувствах нещо особено. Оръжието беше доста по-леко от очакваното. Защо питаш?
Стоун не отговори. Очите му отново се извърнаха към труповете на арабите.
Секунди след като Аднан влезе в болницата, той настани стенещия президент на количката, поставена непосредствено до вратата. Стрелбата отвън беше прогонила надалеч всички болнични служители, които бяха потърсили убежище във вътрешността на голямата сграда. В дъното на коридора се беше събрала групичка от сестри, лекари и санитари, които го гледаха с неподправен ужас.
— Какво става? — извика един от лекарите и се спусна напред.
Аднан не отговори, а само му кимна. Това беше онзи новопостъпил доктор, който беше изразил недоволство от оскъдната охрана на болницата.
— Ранен! — извика той. — Ще се погрижа за него!
— Дръж се по-далеч от входа — предупреди го Аднан. — Навън стрелят.
Лекарят извади спринцовка от джоба на престилката си и направи инжекция на Бренан, който почти веднага изгуби съзнание. Покри тялото му с бял чаршаф, привърза го към количката и започна да го бута към страничния коридор. Асансьорът бързо ги свали в мазето. Аднан изчака лампичката да угасне и едва тогава се обърна към групичката в дъното на централния коридор.
— Хей, кой беше човекът на количката? — подвикна един от лекарите, после тръгна напред, последван от останалите.
Аднан измъкна противогаз от вътрешния джоб на якето си, нахлузи го и тръгна срещу тях. Във високо вдигнатата му ръка имаше цилиндър, който приличаше на граната.
— Пазете се! — изкрещя някаква сестра и цялата група хукна да бяга.
— Извикайте полицията! — изкрещя една лекарка и побърза да последва колегите си.
Секунда по-късно Аднан отвори вратата на стаята за дежурните сестри и запрати цилиндъра в стената. Той се взриви и коридорът се изпълни с черен дим, бързо подхванат от болничната вентилационна система. Миг преди експлозията Аднан чу звук от строшени стъкла, но не успя да определи посоката, от която идваше. Нямаше как да предвиди, че Алекс Форд е проникнал в сградата заедно с част от входната врата, но знаеше, че трябва да действа бързо. Обърна се с лице към изхода и започна да отброява крачките си, разчитайки единствено на това, което беше усвоил по време на продължителните тренировки. Малко преди централния вход левият му крак закачи нещо меко, но той продължи напред.
В следващата секунда се взриви бомбата с часовников механизъм, която беше заложил в трафопоста на болницата. Токът спря и всичко потъна в непрогледен мрак.
Аднан зави по коридора вляво, спусна се в приземието и без проблеми стигна до аварийния изход. Излезе на рампата и залости металната врата с дългия, предварително приготвен железен прът. После се обърна и хукна да бяга.
Миг след експлозията и черните облаци дим, които я последваха, Алекс се просна по корем и запълзя напред. Изпита замайващото усещане, че плува под вода, но острата задушлива миризма предизвикваше гадене в стомаха му. Блъсна се в нещо меко и живо, но когато посегна да го сграбчи, то вече не беше там. Извърна се и запълзя след отдалечаващите се стъпки — сигурни и премерени. Как е възможно човек да се движи толкова уверено в тая тъмница, учуди се той, после изведнъж се сети: този човек си е сложил противогаз, а стабилната му походка се дължи на предварително измереното разстояние, най-вероятно в крачки. Той самият беше тренирал такова придвижване в базата „Белтсвил“.
Запромъква се напред с максимална бързина. Стъпките изведнъж заглъхнаха и той удвои усилията си, плъзгайки се като змия, устремена към плячката си. Няколко секунди по-късно с облекчение установи, че стъпките отново се долавят ясно. Чу отварянето и затварянето на врата и се извъртя в посока на звука, опипвайки стената. Не след дълго ръката му опря в металната врата, надигна се и потърси бравата. Но вратата не помръдна. Той извади пистолета си и изстреля няколко куршума на височината на кръста си. Един от тях улучи ръкохватката, железният прът се плъзна надолу и вратата, водеща към стълбище за надолу, се отвори. Той ускори движението й с рамо и излетя през рамката. Тук димът беше значително по-разреден, но пак беше тъмно. Вероятно някой си беше направил труда да изключи централното захранване.