Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
На излизане от командната сграда на Харвест Фолкънс Касандра погледна часовника си. Очакваше се пясъчната буря да се стовари върху региона след осем часа. Получаваха се сведения за ветрове със скорост сто и трийсет километра в час. Ветровете тук, където планините се срещаха с пустинята, вече набираха сила.
А те щяха да се отправят право към ядрото на бурята. Нямаха избор. Беше се получило съобщение от командването на Гилдията, което намекваше, че е възможно източникът на антиматерия да е в процес на дестабилизация и може да се самоунищожи преди да бъде открит. Това не биваше да става. Времевото разписание беше съкратено.
Касандра огледа тъмните писти. Един тромав британски VC10 се приземи в далечината, осветен от лампите, очертаващи пистата. Гилдията беше организирала превоза на войниците и допълнителното оборудване предния ден. Министъра се беше свързал лично с нея след снощната престрелка. Дяволски късмет беше, че бе узнала местоположението на изгубения град преди да изгуби Сафиа. При откритие от такова значение Министъра не я беше порицал твърде остро за представянето й.
Тя обаче не беше доволна от себе си.
Представи си как Пейнтър клечи на пътечката между Руините на молитвената стая и гробницата. Острият му поглед, бръчиците на концентрация, как се движеше толкова бързо, завъртане на един крак, изваждане на пистолета. По-добре да го беше застреляла в гърба, когато имаше тази възможност. Рискуваше да уцели Сафиа, но тя и без това вече беше загубена за нея. Но не стреля. Дори когато Пейнтър се беше завъртял към нея, тя се беше забавила с част от секундата и се бе оттеглила, вместо да нападне.
Стисна ръка в юмрук. Беше се поколебала. Проклинаше себе си точно колкото и Пейнтър. Нямаше да допусне същата грешка втори път. Плъзна поглед по огромната площ асфалт и чакъл.
Дали ще дойде тук?
Беше откраднал картата и при бягството си, както и собствения й джип. Откриха го изоставен в гората на няколко мили от пътя, от складираното в него оборудване нямаше и следа.
Пейнтър разполагаше с картата. Определено щеше да дойде.
Но не и преди тя да се е подготвила за срещата им. Разполагаше с достатъчно жива сила и огнева мощ да задържи цяла армия в пустинята. Нека опита.
Втори път нямаше да се колебае.
Една фигура се появи от малка пристроена сграда близо до паркираните камиони, където се помещаваше временният и команден център. Джон Кейн тръгна към нея, левият му крак бе стегнат в шина. Спря намръщен. Лявата половина на лицето му беше запечатана с хирургическо лепило, което придаваше на чертите му синкав оттенък. Под слоя лепило белези от нокти разсичаха бузата и гърлото му, черни от йода, с който ги бяха намазали. Очите му святкаха по-ярко от обичайното под неоновото осветление. Малка доза морфин.
Отказал бе да го оставят тук.
— Почистването е приключило преди час — каза той и прибра радиостанцията си. — Всички улики са били заличени.
Тя кимна. Всички улики за участието им в престрелката при гробницата — тела, оръжия, дори останките от взривената хеликоптерна шейна.
— Някакви сведения за отряда на Кроу?
— Изчезнали са в планината. Пръснали са се. Из цялата планина има черни пътища и камилски пътеки. И почти непроходими гори в дълбоките проломи. Той и онези пясъчни плъхове са подвили опашки и са се покрили някъде.
Касандра го беше очаквала. Престрелката беше лишила отряда и от необходимата жива сила за преследване и издирване. Трябваше да се погрижат за собствените си ранени и да разчистят мястото преди местните власти да реагират на нападението. Тя се беше евакуирала още с първия хеликоптер и се беше свързала с командването на Гилдията — омаловажи хаоса и подчерта откритието за истинското местонахождение на Убар.
Тази информация и беше купила живот.
Знаеше на кого дължи това.
— А музейната кураторка? — попита тя Кейн.
— Оставих хора в планината. Все още няма следа от сигнала и.
Касандра се намръщи. Микропредавателят, който беше имплантиралата жената, имаше обхват от десет мили. Как е възможно да не са уловили още сигнала и? Може да беше някакво смущение заради планината. Или пък заради буреносната система. Е, рано или късно щяха да я открият.
Касандра си представи малката таблетка C4, вградена в предавателя. Сафиа може и да беше избягала… но така или иначе вече беше мъртва.