Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
Омаха хукна. Отломки валяха вдясно от тях. Парче от витло се удари с трясък в земята. После горящият корпус се срина върху редицата дървета в края на гората и блъвна към небето последен залп от огън и черен дим.
Омаха продължаваше да тича през паркинга. Другите хеликоптери се бяха пръснали като ято подплашени гарги.
Корал стигна до самотния джип и скочи на шофьорското място. Барак отвори със замах задната врата, оставяйки мястото отпред за Омаха.
Докато Омаха посягаше към дръжката на вратата, двигателят на джипа изрева. Тъкмо успя да я отвори, когато Корал включи на скорост и натисна педала за газта. Ръката му едва не излезе от рамото. Затича и в последния миг успя да скочи вътре.
Корал нямаше време да чака изоставащите.
Срина се на седалката, тъкмо когато прозвуча изстрел от пушка.
Омаха се наведе, но изстрелът не беше даден от врага.
Барак беше прострелял прозорчето на тавана. Разчисти с лакът останките от напуканото стъкло, после мушна тялото си през отвора заедно с пушката. Моментално започна да стреля, докато Корал се бореше да върти гумите в калта.
Джипът поднесе на острия завой към отворената порта в оградната стена на комплекса. Гумите забоксуваха. Машината се мъчеше да се отскубне от калта.
Друг хеликоптер се появи в полезрението им, приближаваше под остър ъгъл. Автоматичен огън просветна откъм носа му, трещеше и прекопаваше диря към затъналото в калта возило. Щеше да ги пререже през средата.
Корал стисна лоста, включи на задна и даде газ. Джипът захапа отново по-твърда почва и отскочи назад миг преди гилотината от куршуми да мине само на сантиметри от предната му броня.
Втори хеликоптер се снижи към тях.
Барак откри огън към небето. Прожекторът се пръсна, но самият хеликоптер продължи неумолимо.
Все още на задна, Корал завъртя волана. Колата занесе в калта.
— Омаха, вляво!
Докато Барак беше зает с хеликоптера, един от пазачите беше решил да се възползва от възможността. Изправи се с пушка на рамото. Омаха се отпусна назад в седалката си. Джипът се завъртя лице в лице с мъжа. Лишен от избор, Омаха стреля през предното стъкло. И още два пъти. Бронираното стъкло удържа, но се напука като гъста паяжина.
Пазачът се метна встрани.
Джипът спря да буксува и се стрелна през паркинга, все още на задна скорост. Извила врат, Корал майсторски насочи возилото към портата със задницата напред, преследвана от хеликоптерите.
— Дръжте се!
20:44
Уловена без изход на пътечката, Сафиа стоеше между Пейнтър и Касандра. Малко по-напред Кейн беше насочил пистолета си. Всички бяха застинали за миг, когато хеликоптерът избухна зад тях.
— Застреляй го — повтори Касандра.
— Не! — Сафиа се опита да застане пред Пейнтър, да го защити. Всяко движение пращаше огнени шишове в рамото й. Кръв се стичаше по ръката й. — Убийте го и за нищо на света няма да ви помогна! Никога няма да откриете тайната на Убар!
Пейнтър я задържа назад, защитавайки я от Кейн. Касандра мина през живия плет.
— Кейн, изпълни заповедта.
Сафиа погледна между двамата въоръжени нападатели. Забеляза някаква промяна в сенките зад мъжа. Нещо, което е било клекнало, сега се изправи върху стената. Очите светеха с котешко червено.
С гъгнив рев леопардът скочи върху Кейн. Пистолетът изгърмя. Сафиа усети как куршумът просъска край ухото и и се заби в пръстта. Човекът и котката паднаха от стената в молитвената стая отдолу.
Пейнтър се приведе, стисна Сафиа за ръката и я завъртя зад себе си, обръщайки се лице в лице с Касандра.
Стреля.
Касандра скочи назад над живия плет. Куршумът не я уцели, а откърти парче мазилка от ъгъла на гробницата.
От другата страна прозвучаха писъци — остри, на кръв. Беше невъзможно да различиш човека от звяра.
Куршуми рикошираха в стените от пясъчник, когато Касандра отвърна на огъня, прикрила се ниско зад ъгъла. Пейнтър бутна Сафиа към стената на гробницата, извън пряката линия на обстрел… поне за момента.
— Върви към външната стена — каза й той и я насочи по пътечката.
— Ами ти?
— Тя ще ни последва. Склонът е твърде открит. — Възнамеряваше да задържи Касандра.
— Но ти…
— По дяволите, тръгвай! — И я бутна по-силно.
Сафиа се запрепъва по пътечката. Колкото по-скоро стигнеше на безопасно място, толкова по-скоро Пейнтър щеше да се погрижи за собственото си бягство. Така оправда действията си, но част от нея съзнаваше, че просто бяга, за да си спаси кожата. С всяка стъпка рамото и пулсираше по-силно, сякаш протестираше срещу малодушното и бягство. Въпреки това тя продължи напред.
Престрелката ехтеше.