Далеч на север
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далеч на север». Краткое содержание книги:
Мег Галоуей, родена и отрасла в Лунаси, e свикнала да бъде сама. Баща й изчезва, още когато e малко момиче. Кара малкия си самолет и живее в покрайнините на града само c няколко хъскита. След новогодишната целувка c началника на полицията тя си позволява да се отдаде на страстта, но държи да запази нещата колкото се може по-простички. Но нещо в тъжните очи на Нейт я покорява и стопля замръзналото й сърце.
A в Лунаси започва да става все по-интересно… и опасно!
Мег се вкопчи в него и заби пръсти в раменете му. Ноктите й се врязаха в плътта му. От нея лъхаше топлина, която достигна до костите му, проникна в тях и прогони умората и студенината на гнева.
Ръцете й отново се плъзгаха надолу по тялото му, хлъзгави и мокри, после отметна глава, предлагайки му шията и раменете си — пиршество от нежна, топла плът.
Звуците, които се процеждаха през устните й, бяха на задоволство, на еротичен триумф.
— Чакай. — Тя взе сапуна. — Първо да те почистим. Обичам мъжките гърбове, особено когато са мокри и хлъзгави.
Гласът й беше упойващ като на сирена. Остави я да прави каквото иска, да мисли, че го насочва. Когато я притисна към стената на банята, в унесения й поглед проблесна изненада.
И когато на устните й се появи усмивка, той я изпи.
Бях права, мислеше си Мег замаяно. Това е друг човек, мъж, който иска да контролира всичко. Мъж, който ти отнема избора, който може да те накара да се предадеш.
Все още с устни върху нейните, той взе сапуна от ръката й. Прокара го по гърдите й с бавни възбуждащи движения, под които зърната й болезнено се втвърдиха. Тя издиша на пресекулки.
Тръпките в слабините й подсказаха, че е готова. Че го желае, че има нужда от него. Прокарвайки устни по шията му, прошепна:
— Хубаво ми е с теб. Хубаво е. Сега влез в мен.
— Ти първа ще свършиш.
Тя се разсмя, когато я ощипа.
— Не, няма.
— Напротив. — Вдигна ръцете й над главата и ги задържа с едната си ръка. — Ще видиш.
Прокара сапуна между бедрата й, търкайки го, плъзгайки го, наблюдавайки как тялото й се разтресе в оргазъм.
— Нейт.
— Предупредих те.
За миг усети, че я обхваща паника, която бързо преля в диво удоволствие, когато пръстите му навлязоха в нея. Тялото й се изви, в стремежа си да се освободи, да получи още. В желанието си за него. Но той продължи, докато й се стори, че няма да издържи повече, че не може да издържи повече. Дишаше накъсано и го умоляваше, докато горещата вода се лееше върху треперещото тяло, а парата замъгляваше зрението й.
Когато пламъкът избухна в нея, подлудявайки я, той заглуши писъка й с целувки.
— Кажи името ми. — Трябваше да го чуе, трябваше да се увери, че осъзнава с кого е. — Кажи името ми — заповяда й, когато я хвана за бедрата и влезе в нея.
— Нейт.
— Пак. Кажи го пак. — Дъхът пареше гърлото му. — Погледни ме и кажи името ми.
— Нейт. — Дръпна косата му и заби пръсти в рамото му. После го погледна в очите. И го видя, както видя и себе си в очите му. — Нейт.
Той проникваше в нея отново и отново, докато не се почувства изчерпан, докато тялото й не се отпусна и главата й не легна на рамото му.
Трябваше да се подпре с ръка на мократа стена, за да си поеме дъх и да се овладее. Посегна към крана, за да спре душа.
— Трябва да седна — едва успя да каже тя. — Трябва да седна.
— Чакай малко. — Тъй като не беше сигурен дали ще го послуша, той я вдигна, преметна я през рамо и излезе изпод душа. Грабна две кърпи, макар че както бяха разгорещени, сигурно щяха да изсъхнат след минути.
Когато влезе в стаята с нея, кучетата се изправиха.
— По-добре кажи на приятелчетата си, че си добре.
— Какво?
— Кучетата, Мег. Кажи им го, преди да решат, че съм те убил.
— Рок, Бул, мирно. — Когато я остави на леглото, тя не помръдна. — Главата ми се мае.
— Опитай се да се подсушиш. — Хвърли една от кърпите на корема й. — Ще ти дам някаква риза.
Мег не си даде труд да се избърше, просто си лежеше, наслаждавайки се на отмалата.
— Когато дойде, изглеждаше уморен. Уморен, в лошо настроение и студен. Също като пред кметството. Виждала съм го и друг път. Така изглеждат полицаите.
Нейт не каза нищо, извади си чисто бельо и й подхвърли една фланелена риза.
— Това е едно от нещата, които ме уплашиха. Беше странно.
— Пътят до къщата ти е хлъзгав. Трябва да останеш тук.
Тя изчака миг, за да се прояснят мислите й.
— Ти ме пренебрегна. Когато стояхме пред кметството. Още виждаше Юкон, прерязаното му гърло и забития до дръжката нож в гърдите му. — Пренебрегна ме и ми раздаваше заповеди, беше като вербално насилие. Това не ми хареса.
Той отново премълча и започна да суши косата си с кърпата.
— Няма ли да ми се извиниш?
— Не.
Мег седна, за да облече ризата.
— Познавах това куче от съвсем малко. — Гласът й потрепна и тя стисна устни, за да го овладее. — Имах право да бъда разстроена.
— Не съм казал, че нямаше. — Той отиде до прозореца. — Снегът почти е спрял. Може би прогнозата ще се окаже вярна.
— Имам право да се тревожа и за моите кучета, Нейт. И да се погрижа за тях сама.