Дневен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич, Васильев Владимир Николаевич
- Серия: Патрулите #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневен патрул». Краткое содержание книги:
Вие вече знаете историята на Нощния патрул. Сега е време да научите и историята на Дневния патрул.
Послушайте, за себе си ще ви разкажат прокълнатите и проклинащите, онези, които ценят свободата повече от всяка Светлина, онези, чиито съдба ги е обрекла да черпят от живота, а не да дават.
И тогава може би ще разберете, че не всичко във вечната война между Доброто и Злото е толкова просто.
— Няма да му се наложи да ме лъже — твърдо каза Антон. — Няма за какво. Ако възникне такава ситуация, готов съм да се пожертвам. И всеки от нас е готов!
— Ами ако не бива да ти съобщава нищо? — доволно се ухили Едгар. — За да не узнае врагът, за да се държиш по-естествено, за да не се вълнуваш напразно… нали запазването на душевния ти мир е също едно от задълженията на Хесер?
Той вдигна доволно поредната халба и отпи шумно от пяната.
— Ти си Тъмен — каза Антон. — Ти виждаш във всичко само зло, предателство, подлост.
— Аз само не си затварям очите пред тях — парира удара Едгар. — И затова не се доверявам на Завулон. Почти така, както не се доверявам и на Хесер. Дори на теб мога да ти се доверя повече — ти си същата злощастна фигура като мен, по случайност боядисана в друг цвят. Нима черната пешка мрази бялата? Не. Не. Още повече, ако пешките са застанали лице в лице и приятелски си пийват бира.
— Знаеш ли с леко учудване каза Антон, — направо недоумявам: как живеете изобщо с тези възгледи? На ваше място незабавно бих се обесил.
— Така значи, нямаш довод, с който да възразиш?
Антон също отпи от бирата. Чешката бира имаше удивителната способност да не оставя тежест нито в тялото, нито в главата, дори при големи количества… Или само така изглеждаше?
— Нямам — призна си Антон. — Точно в момента — нямам. Но съм сигурен, че не си прав. Просто е трудно да спориш за цвета на дъгата със слепец. Ти нямаш… не знам какво точно нямаш. Но е нещо много важно, без което си по-безпомощен и от един слепец.
— Защо пък да съм безпомощен? — леко се обиди Едгар. — По-скоро вие, Светлите, сте безпомощни. Сковани от своите етични догми. А тези като Хесер, които са се издигнали на по-висока степен на развитие, ви управляват.
— Ще се опитам да ти отговоря — каза Антон. — Но не сега. Ние тепърва ще се срещаме отново.
— Измъкваш се от отговора? — усмихна се Едгар.
— Не. Просто бяхме решили да не говорим за работа. Нали?
Едгар замълча. Наистина, Светлият го беше надиграл, макар и едва-едва, но го беше надиграл! И защо се беше впуснал в безполезния спор? Бий магарето, да стане още по-магаре, както казваха в Дневния патрул.
— Да — каза той. — Вината е моя, признавам си. Само че…
— Само че е много трудно да не се говори за това, което ни разделя — кимна Антон. — Разбирам. Това не е вина… това е съдба.
Той се порови из джобовете си и извади пакет цигари. Едгар машинално отбеляза, че цигарите са евтини, „21-ви век“, руско производство. Виж ти. Тъмен маг на неговото равнище можеше да си позволи всякакви житейски радости. А Антон пушеше руски цигари. А и случайно ли беше попаднал в този малък, уютен, но доста евтин ресторант?
— Няма ли да ми подскажеш къде си се настанил? — попита той.
— В хотел „Кафка“ — отвърна Антон. — Това е в Жижков, улица „Кржеменцов“.
Точно така, евтин и непрестижен хотел. Едгар кимна, наблюдавайки как Светлият пали цигарата си. Някак неловко, сякаш пуши отскоро или съвсем рядко.
— А ти си в „Хилтън“ — каза изведнъж Антон. — Нали? Или в най-лошия случай в „Радисън“.
— Следите ли ме? — неволно настръхна Едгар.
— А, не. Само че всички Тъмни ги влече към гръмките имена и скъпите заведения. Вие също сте предсказуеми.
— Е, и? — попита предизвикателно Едгар. — Ти привърженик на аскетизма и просешкия живот ли си?
Антон огледа с ирония ресторанта, почти унищожените остатъци от свински бут върху набраздената от ножове дъска, огромния брой празни халби… Като че ли отговорът беше излишен, но той все пак каза:
— Не, не споря. Но нали количеството стаи и персонал в хотела не е най-важното. Както и цената на ястията в менюто. Аз също бих могъл да отседна в „Хилтън“ и да отида да пия бира в най-скъпата бирария в Прага. Само че защо да го правя? Ето например ти — защо дойде именно тук? Та нали мястото не е от най-изисканите?
— Тук е уютно — призна си Едгар. — И готвят вкусно.
— Точно за това говоря.
В някакъв внезапен порив на пиянско великодушие Едгар възкликна:
— Да! Май разбрах! Ето къде е разликата между нас. Вие се стараете да ограничите естествените си потребности. Дали от скромност, дали по някаква друга причина… А ние сме по-разточителни, да… По отношение на парите, материалните и човешките ресурси…
— Хората не са ресурси! — Погледът на Антон стана пронизващ и ядосан. — Разбираш ли? Не са ресурси!
Ето, винаги става така… достатъчно е само да се намери допирна точка… Едгар въздъхна. Заблудени са тези Светли. Леле, колко са заблудени…