Дневен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич, Васильев Владимир Николаевич
- Серия: Патрулите #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневен патрул». Краткое содержание книги:
Вие вече знаете историята на Нощния патрул. Сега е време да научите и историята на Дневния патрул.
Послушайте, за себе си ще ви разкажат прокълнатите и проклинащите, онези, които ценят свободата повече от всяка Светлина, онези, чиито съдба ги е обрекла да черпят от живота, а не да дават.
И тогава може би ще разберете, че не всичко във вечната война между Доброто и Злото е толкова просто.
А може би и понятието „пол“ не си пасваше с Инквизицията? Доколкото на Антон му беше известно, Светлият маг от Москва на име Максим, познат по време на разследването на случая му като „Дивака“22, се е развел с жена си, след като е станал Инквизитор. Изглежда, всички тези дребни човешки глупости — любов, секс, ревност — просто им ставаха безинтересни.
„Черният орел“ беше един от любимите на Антон пражки ресторанти. Може би просто защото го беше посетил няколко пъти при първото си идване в Прага. Колко му трябва на руския човек, за да е щастлив? Хубаво, но ненатрапчиво обслужване, вкусна храна, чудесна бира, ниски цени. Последната точка е доста важна. Тъмните могат да си позволят да не броят парите. Дори Рогоза, рожбата на Сумрака, се бе появил в Москва, натъпкан с долари. Пари се печелят и по честен път, но печеленето на много пари е невъзможно без малка игра със собствената съвест. И по тази точка Нощният патрул губеше еднозначно от Дневния.
Улицата, по която вървеше, се разклони на две. Като река, в чийто център има дълъг и тесен остров от няколко стари, ниски сгради — главно ресторантчета и сувенирни магазини. „Черният орел“ беше първата сграда в тази редица.
Когато вече влизаше в дворчето, Антон видя Светъл Различен.
Не, той не беше служител на някой от Патрулите. Просто Различен, който беше предпочел пред предните редици на магическата война да води обикновен, почти човешки живот. Висок, снажен, красив мъж на средна възраст с униформа на офицер от американските ВВС. Той вече излизаше от ресторанта, явно доволен от времето, което беше прекарал там заедно с приятелката си — симпатична чехкиня.
Така беше увлечен от разговора, че не видя Антон веднага. Но когато го забеляза, се усмихна широко.
Разговорът нямаше как да се избегне — Антон вдигна сянката си от заснежените камъни и пристъпи в Сумрака. Като памучна покривка над тях се спусна тишина. Светът се забави, изгуби цветовете си. Избухнаха дъгоцветните, преливащи се човешки аури — повечето спокойни, умиротворени, необременени от излишни мисли. Както и се полага на място, където преобладават туристите.
— Здравей, патрулен! — поздрави го радостно американецът. Тук, в Сумрачния свят, нямаше никакви езикови проблеми.
— Здравей, Светли — отвърна Антон. — Радвам се да те видя.
— Пражкият Патрул? — предположи американецът. Беше различил аурата на патрулен, но не и подробностите. Всъщност, той беше слабичък маг. Някъде около шесто равнище, и то разчитащ изключително само на магическите способности, дадени му от природата. Наистина нямаше какво да прави в Патрула. Освен да седи някъде на заден план и да наглежда също толкова слаби като него вещици и върколаци.
— Московският.
— О! Московският Патрул! — Сега в гласа на американеца имаше явно уважение. — Силен Патрул. Позволи да ти стисна ръката.
Стиснаха си ръцете. Американският летец, изглежда, възприе срещата като съществен елемент от приятната вечер.
— Капитан Кристиан Уановър-младши. Маг шесто равнище. Нуждаеш ли се от помощта ми, патрулен? — формалното предложение беше изречено с подобаваща сериозност.
— Благодаря, Светли. Не, не се нуждая от помощ — отвърна Антон също толкова учтиво.
— На почивка ли си? — попита Кристиан.
— Не. В командировка. Но не се нуждая от помощ.
Американецът кимна:
— Пък аз имам коледна отпуска. Моята част е дислоцирана в Косово и реших да посетя Прага.
— Добър избор — кимна Антон. — Красив град.
Не му се искаше да продължава разговора. Но американецът беше изпълнен със сърдечност:
— Прекрасен град! Колко хубаво, че сме го освободили по време на Втората световна война.
— Да, освободихме го — кимна Антон.
— Воювал ли си в онези години, патрулен?
Антон си помисли, че пред него е наистина слаб маг. Да не можеш да видиш реалната възраст, дори приблизително…
— Не.
— Аз също бях прекалено млад — въздъхна американецът. — Мечтаех да попадна в армията, но бях само на петнайсет години. Жалко, шда да имам шанс да попадна тук с половин век по-рано…
Антон едва се удържа да каже, че така или иначе е нямало да има този шанс — американските войски не бяха влизали в Прага. И веднага се засрами от мисълта си.
— Е, успех — реши най-накрая да се сбогува американецът. — Някой ден непременно ще долетя в Москва, патрулен!
— Стига да не е като в Косово! — Този път Антон не успя да се въздържи. Но капитан Кристиан Уановър не се обиди. Напротив, усмихна се и каза:
22
Събитията, свързани с Максим, са описани в история втора „Свой сред свои“ на книгата „Нощен патрул“. — Бел.ав.