Дневен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич, Васильев Владимир Николаевич
- Серия: Патрулите #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневен патрул». Краткое содержание книги:
Вие вече знаете историята на Нощния патрул. Сега е време да научите и историята на Дневния патрул.
Послушайте, за себе си ще ви разкажат прокълнатите и проклинащите, онези, които ценят свободата повече от всяка Светлина, онези, чиито съдба ги е обрекла да черпят от живота, а не да дават.
И тогава може би ще разберете, че не всичко във вечната война между Доброто и Злото е толкова просто.
Антон мрачно пресуши халбата си и безшумно я сложи на таблата с емблемата на ресторанта. Той вече отдавна не беше онзи млад маг, за пръв път в живота си излязъл на полева работа и проследяващ вампирката-бракониерка. Отдавна не беше същият, макар и оттогава да не бе минало чак толкова време. Оттогава бе имал достатъчно възможности да се увери колко Мрак има в Светлината. И мрачната позиция на Тъмния маг Едгар — ние сме песъчинки във водениците на Големите Чичковци, затова си пий бирата и не се оплаквай — дори му импонираше донякъде. И Антон отново си помисли, за кой ли път, че Тъмните, при цялото си привидно бездушие, са по-човечни от борците за високи идеали, Светлите.
— И все пак не си прав, Едгар — каза той най-накрая. — Между нас има коренна разлика. Ние живеем заради другите. Ние служим, а не управляваме.
— Така са говорили всички човешки вождове. — Едгар с готовност влезе в капана. — Партията е слуга на народа. Помниш ли?
— Но ние имаме едно различие от човешките вождове. — Антон погледна Едгар в очите. — Развъплътяването. Разбираш ли? Светлият не може да тръгне по пътя на злото. Ако разбере, че е допринесъл за нарастването на злото в света, той отива в Сумрака. Изчезва. И това се е случвало неведнъж, достатъчно е само Светлият да допусне грешка или поне мъничко да се поддаде на влиянието на Мрака.
Едгар пискливо се засмя.
— Антоне, та ти самият даде отговора… „Ако разбере“… Ами ако не разбере? Помниш ли случая с лечителя-маниак? Преди дванайсет години, струва ми се…
Антон го помнеше. Тогава още не беше иницииран, но по-късно бе обсъждал този нечуван случай с всеки сътрудник на Патрулите, с всеки Светъл.
Редови Светъл лечител, със силни ясновидски способности. Живеел в Подмосковието, не работел активно в Ноидния патрул, но бил зачислен в активния резерв. Работел като лекар, използвайки в практиката си Светла магия. Пациентите му го обожавали — той буквално правел чудеса…
А също така убивал пациентките си, млади момичета. Не по някакъв магически начин, а просто ги отравял. Понякога ги убивал чрез акупунктура — познавал до съвършенство всички енергийни точки на човешкото тяло…
Нощният патрул попаднал на него почти случайно. Някой от аналитиците се заинтересувал от рязкото увеличаване на смъртността сред младите жени в малък град на Подмосковието. Особено подозрително било, че повечето жени били бременни. Забелязали и голямото количество помятания, аборти, мъртвородени деца. Заподозрели Тъмните, вампирите и върколаците, сатанистите, вещиците… Кого ли не проверили.
После самият Хесер се заел със случая и убиецът бил хванат. Светлият маг-убиец…
Той просто прекалено добре виждал бъдещето, този обаятелен, импозантен лечител. И понякога, приемайки пациентката си, виждал бъдещето на нероденото й дете, което почти със сигурност щяло да израсне като убиец, маниак, престъпник. Понякога виждал, че самата пациентка ще извърши някое чудовищно престъпление или че случайно ще причини смъртта на много хора. И ето, че решил да се бори — както може.
Лечителят с плам обяснявал на съда, че светлото магическо въздействие не би довело до нищо — нали при това Тъмните щели да получат право на ответни действия и количеството на злото в света нямало да намалее. А така той просто „изгарял плевелите“. И твърдата му увереност, че е донесъл повече добро на света, отколкото е породил зло, го спасяваше от пропадане в Сумрака.
Наложи се лично Хесер да го развъплъти.
— Той е бил психопат — обясни Антон. — Просто психопат. С характерно разстройство на мисленето… уви, случват се такива неща.
— Както и онзи оръженосец на Жана д’Арк, Жюл дьо Рей — с готовност подсказа Едгар. — Той също е бил Светъл, нали23? А после се заел да избива жени и деца, за да извлече от телата им еликсир на младостта, да победи смъртта и да направи щастливо цялото човечество.
— Едгар, никой не е застрахован от лудост. Дори Различните. Но ако вземем една съвсем обикновена вещица… — започна Антон, избухвайки.
— Не споря. — Едгар примирително разпери ръце. — Но нали не говорим за крайните случаи? А просто за това, че е възможно и вашият прехвален защитен механизъм, развъплътяването… да го наречем просто съвест… и той може да откаже да действа. А сега си помисли — ако Хесер реши, че в бъдеще твоята смърт ще донесе огромна полза на делото на Светлината? Ако на едната везна е Антон Городецки, а на другата — животът на милиони хора?
23
Авторова грешка? В „Сумрачен патрул“ се казва, че Жюл дьо Рей е бил човек. Бел.Mandor