„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Откакто немският африкански корпус отстъпи зад укрепения рубеж при Ел Аламейн, Мусолини напразно искаше от Хитлер военна помощ. Така на 19 ноември 1942 г. Мусолини писа на Хитлер: „Необходимо е да се задържи новият фронт — Агейла, — който сега се укрепва за отбраната на Триполи-тания. Тази линия е добра, както вече два пъти се убедихме… необходимо ни е следното: … авиация, в краен случай, неотстъпваща на противниковата авиация. Нашето отстъпление беше предизвикано от голямото превъзходство на противника във въздуха, в това няма никакво съмнение.“328
В същото писмо до Хитлер Мусолини моли за съществено усилване със зенитна артилерия, макар и за настъпващите зимни месеци. Но през тези дни на Хитлер не му беше до Северна Африка. Съветската армия премина в контранастъпление при Сталинград.
Хитлер отговори на Мусолини, че той не може да изпрати в Северна Африка никакви подкрепления и въобще кампанията в Северна Африка разглежда „като борба за време“329. Това застави Ромел на 8 декември да вземе решение за понататъшно отстъпление на запад. Италиано-немските войски на един път отстъпиха до Буерат, за да оставят пред англичаните 400 км от пустинята Сирта.
На 8 декември предните части на британските войски се приближиха към пункта Мерса Брега. По това време цялото внимание на Монтгомери беше съсредоточено към натрупването на колкото се може повече резерви. В плана за действието срещу италиано-немските войски се правеше разчет главно на въздушните бомбардировки.
На 11 декември започнаха нападенията на английската авиация над изоставените по това време от италиано-немските войски отбранителни позиции при Ел Агейла. Едва на 13 декември британските войски откриха, че се бомбардират празни места. Обаче Монтгомери пак не рискува да премине към енергично преследване. Отново започна бавното придвижване по следите на противники и отново Монтгомери обяснява своята пасивност с трудностите в снабдяването.
Чак на 29 декември английските войски влязоха най-после в съприкосновение с войските на Ромел в района на населения пункт Буерат ел Хсун (320 км западно от Ел Агейла). Обаче Монтгомери не се реши да атакува италиано-немските войски, като отложи активните действия до 15 януари 1943 г. При Буерат ел Хсун стана, както и при Ел Агейла. На 15 януари 1943 г. 51-а пехотна дивизия атакува по протежение на крайбрежието и не срещна сериозна съпротива, тъй като основните сили на 90-а немска дивизия вече се намираха в движение. Ударът отново отиде напусто. Оказа се, че италиано-немските войски бяха започнали да се оттеглят от 3 януари и англичаните не знаят за това.
На 18 януари войските на Монтгомери отново загубиха съприкосновение с противника.
По-нататък при придвижването към Триполи Монтгомери продължаваше да обяснява своята пасивност с трудностите в снабдяването. Той дори предупреждаваше, че може да се на-ложи да отстъпи към Буерат или дори по-нататък, за да осигури снабдяването на армията. Всички опасения на Монтгомери се разсеяха на 23 януари, когато британските войски без съп-ротива завзеха Триполи.
Сега дори на скептиците в английското командуване, които твърдяха, че Ромел завлича английските войски в капан, целта на Ромел стана ясна — да спечели време, необходимо за отстъпление в Тунис. Ромел смяташе с обединените италиано-немски сили здраво да задържи Тунис — удобен плацдарм за отбрана на Северна Африка.
Бавността и предпазливостта на Монтгомери в хода на преследването не се налагаха от обстановката. През време на отстъплението на италиано-немските войски от Триполитания Ромел разполагаше само с 38 танка и с 1/3 от бойния комплект. Вместо необходимите 400 т гориво на ден войските на Ромел имаха 152 т. През време на отстъплението недостигът на бен-зин наложи 70 танка от дивизията „Ариете“ да бъдат изоставени. Ако английското командуване действуваше решително, то можеше да разгроми войските на Ромел и да завърши военните действия в Северна Африка половин година по-рано.
Бавността на Монтгомери напълно удовлетворяваше тази част от управляващите кръгове в Англия, която не беше заинтересована от бързото завършване на военните действия в Северна Африка. Противниците на откриването на втория фронт в Европа се позоваваха обикновено на военните действия в Африка като удобен предлог за оправдаване на нееднократното отлагане срока за десанта на англо-американските въоръжени сили през Ламанш.
328
Les Lettres secretes par Hitler et Mussolini (1940–1943), pp.139–140.
329
Milton Shulman. Defeat in the West, p. 80.