„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Главнокомандуващият Александър, като отбелязва, че на 24 октомври противниковата авиация почти не се появила във въздуха, изрази рязко недоволство от хода на настъплението. През нощта на 25 октомври Монтгомери заповяда на 10-и брониран корпус да продължи боя и „на всяка цена да завърши пробива“. Напразно командирът на корпуса, Ламсден, доказваше на Монтгомери, че самостоятелните действия на танковете не могат да имат успех. Монтгомери не призна, че пробивът на втората полоса на отбраната от движение не успя и трябва отново да го организира.
През нощта на 25 октомври 10-и брониран корпус не можа да се придвижи напред. Оказа се, че загражденията, опорните пунктове и огневите точки във втората полоса на противниковата отбрана не бяха напълно разрушени и подавени от авиацията. Всички атаки на британските войски бяха отбити. Англичаните понесоха големи загуби.
Недействителен се оказа и огънят на английската артилерия по площи. Така в артилерийския налет по един от квадратите, в който бяха забелязани около 60 танка от 21-а немска танкова дивизия, взеха участие осем артилерийски дивизиона. Обаче немците не загубиха нито един танк.
През деня на 25 октомври британските войски също не можаха да се придвижат напред. 50-а английска пехотна дивизия в дълбочината на противниковата отбрана се натъкна на гъсти телени заграждения и противопехотни мини. Към обед бяха преустановени безплодните атаки на 2-а новозеландска дивизия. В този ден на фронта пристигна Ромел.
Не се измени обстановката и на 26 октомври. През целия ден 2-а новозеландска и 1-а южноафриканска дивизия успяха да се придвижат напред около 900 м. 1-а бронирана дивизия не успя да се придвижи на запад нито крачка. Привечер на 26 октомври 10-и брониран корпус все още не можеше да излезе на открита местност. Всички опити на англичаните да пробият италиано-немската отбрана завършиха без успех.
През целия ден на 27 октомври двете страни продължиха престрелката. Това беше критичен ден. Безперспективната обстановка принуди Монтгомери да извърши прегрупирване. В края на деня на 27 октомври той започна да отвежда в тила целия 10-и корпус и 2-а новозеландска дивизия. Стана необходимо да се подготви и проведе нова, трета, атака с цел да се пробие втората полоса на италиано-немската отбрана.
Настойчивите нееднократни опити на англичаните да се придвижат в северно направление заставиха италиано-нем-ското командуване да прехвърли на 25 и 26 октомври 21-а немска танкова дивизия от южния участък на фронта на северния. Но Монтгомери не се възползува от отслабването на южния участък на противника, а както и по-рано, искаше да пробие отбраната на северния участък.
Третата атака започна на 31 октомври със силите на ударната група под командуването на командира на 2-а новозеландска дивизия в състав от 5-а и 6-а новозеландска бригада, 151-а пехотна бригада от 50-а английска пехотна дивизия, 152-а пехотна бригада от 51-а шотландска дивизия, 9-а и 23-а армейска бронирана бригада. 23-а бронирана бригада трябваше да съпровожда пехотата, а 9-а бронирана бригада се намираше във втория ешелон и беше предназначена да завърши пробива в тактическата отбрана. За развитието на успеха в полосата на ударната група се изтегляше 10-и брониран корпус.
С цел да се отвлече вниманието на противника от направлението на главния удар 9-а австралийска пехотна дивизия нанасяше спомагателен удар на десния фланг покрай морето.
Успехът неочаквано се оказа в полосата на 9-а австралийска дивизия. Австралийските войски успяха да обкръжат два италиански и два немски пехотни батальона. Обаче Монтгомери не можа в хода на боя да извърши прегрупировка в полосата за настъпление на 9-а австралийска дивизия и да развие успеха й. Възползувайки се от това, на 31 октомври вечерта 21-а немска танкова дивизия деблокира обкръжената групировка на италиано-немските войски.
Четвъртата атака на англичаните беше подготвена към 2 ноември. Монтгомери измени направлението на главния удар. Цялата сила на четвъртата атака той пренесе на участъка на 9-а австралийска дивизия, като реши да пробие по протежение на крайморския автомобилен път.
Четвъртата атака започна на 2 ноември в 1 часа през нощта в полоса в ширина 3,6 км. През време на атаката австралийската пехота се съпровождаше от огневи вал от 360 оръдия (192 оръдия с калибър 86 мм и 168 със среден калибър). Артилерийската плътност беше 100 оръдия на 1 км от участъка на пробива. През време на атаката австралийската пехота и английските танкове се натъкнаха на вкопани в земята немски танкове и на противотанкови оръдия и понесоха големи загуби. Такова използуване на танковете (вкопани в земята) беше изненада за английското командуване. Опитът на полковете на 9-а бронирана бригада да преодолеят артилерийско-танковия заслон на противника с фронтална атака доведе до загубване на повече от 75% от танковете.