„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))

Отстъплението на немскофашистките войски имаше организиран характер. В английския в. „Таймс“ от 4 ноември се призна този факт, че изходът на борбата още не е решен и не може да се счита, че сражението е спечелено. Дори на 5 ноември той писа: „Този щастлив резултат още не е ясен.“327 Толкова предпазливата оценка на английските наблюдатели се обяснява с това, че немската групировка, която обходиха британските войски, не беше разгромена.

С бързи и решителни действия и с умело проведен маньовър през пустинята Монтгомери можеше да попречи на немско-фашистките войски да се оттеглят зад укрепения рубеж при Ел Агейла, но Монтгомери се оказа неспособен за енергични действия. Впоследствие той се оправдаваше с дъждовете, които му попречили на 6 и 7 ноември да обхване отстъпващите италиано-немски части и да ги разгроми. Това обяснение е наивно и неубедително. Както е известно, дъждовете не задържаха отстъпващите немски танкове и автомобили. Нещо повече, Ромел не само отведе своите войски, но и извози от Тобрук, Дерна и Бенгази голяма част от своите запаси.

В ариергарда на Ромел беше 90-а немска лека пехотна дивизия, след която следваха три британски дивизии — две бронирани и една пехотна. Тройното превъзходство в сили позволяваше да се действува без риск, но английското командуване се задоволяваше с изтласкването на противника. Монтгомери, се боеше от Ромел да не му отговори с удари. Англичаните още не бяха забравили зашеметяващите контраудари, които Ромел им нанесе по-рано.

На 7 ноември Монтгомери се стремеше да убеди представителите на печата, че 8-а армия е удържала пълна и решителна победа, но в същия ден морският министър на САЩ, Нокс, заяви, че немският африкански корпус досега още не е разгромен напълно.

На 12 ноември Ромел продължаваше да отстъпва с главозамайваща бързина.

През време на отстърлението италиано-немските войски широко използуваха изкуствените препятствия, създаваха минни полета и разрушаваха. Едва успявайки да вървят след отстъпващите немски войски, англичаните на 13 ноември без съпротива заеха пристанище Тобрук, а на 20 ноември — Бенгази.

Монтгомери се стремеше само към едно — да не изостава много от противника. И въпреки всичко към 20 ноември 8-а армия загуби съприкосновение с войските на Ромел.

На 27 ноември войските на Ромел без пречка достигнаха укрепените позиции при Ел Агейла, като през време на отстъплението се подсилиха за сметка на италианските гарнизони в Киренайка.

И така англичаните не успяха да разгромят основната ударна групировка на противника в Северна Африка — немския африкански корпус.

Сега Монтгомери се опитва да обясни това с обстоятелството, че той уж не можел да продължи преследването с главните сили поради трудностите в снабдяването. Обаче известно е, че въпросът за снабдяването не беше проблем. Отговорният офицер в щаба на 8-а армия, Райнер, например твърди, че след поражението при Ел Аламейн решението по снабдителните задачи било поставено блестящо. Генерал Бреретон от своя страна счита, че ако дори биха възникнали трудности по снабдяването, то биха могли да ги разрешат.