Операция „Риба“
- Автор: Копанов Петър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Операция „Риба“». Краткое содержание книги:
Може би най-деликатната част от историята на Цезар е връзката му с Клеопатра, царицата на Египет. Тъй като много моменти от нея остават скрити и досега, а и тази връзка става една от причините за неговото убийство, ще й отделя малко внимание.
Самото запознаване на Цезар с Клеопатра е необичайно. Тя наистина се промъква при него в Александрия, увита в стара рогозка, донесена от жреците на Птах в двореца, където е бил настанен Цезар. По онова време Клеопатра воюва с брат си за властта в Египет. Тя успява да убеди Цезар да заеме нейната страна и побеждава. И не само това, но и започва любовна връзка с него и му ражда син — Птолемей Цезарион. Това дете е единственият син на Цезар и той изпада в невероятно трудно положение като мъж и баща. Детето не може да бъде признато за римски гражданин и никога не би могло да го наследи. От друга страна то е наследникът на Клеопатра и трябвало след смъртта й да стане фараон и цар на Египет. Двете титли между другото са различни. Някои от Птолемеите са били царе, но не са били фараони — като вече споменатия от мене Птолемей Авлет. Именно титлата фараон осигурява подкрепата на египетските жреци. И дава достъпа до съкровищницата в лабиринта. Само че за да бъде признат за фараон, владетелят трябва да бъде обучен за такъв от жреците в Мемфис. А това обучение е доста продължително и досадно.
С тази връзка и с това дете Клеопатра успява да реши до голяма степен проблемите си. Поне временно. Защото диктаторът на Рим не би могъл да нападне или присъедини владението на собствения си син! Нито пък да го ограби. И тъй като Римската хазна е празна, а Египет и Партия са единствените страни, имащи достатъчно злато, за да решат финансовите проблеми на Рим, решението на Цезар е ясно — да нападне Партия и с плячката да си реши вътрешните проблеми. Отдело от това практически се решавал и проблемът с изтичането на злато извън пределите на страната. За това разбира се вече писах достатъчно подробно.
Клеопатра не само че била доволна от такова развитие на нещата, но и по всякакъв начин подпомагала Цезар в плановете му. Именно затова и пристигнала в Рим заедно с Цезарион. Пазарлъкът бил тя да подпомага нашите легиони с храна, оръжие и помощни войски, като в замяна на това получи значителна част от плячката. А също и да разшири значително търговията с Индия по море, за която също вече писах. Това вече са си били нейни лични планове. Съвсем реални между другото. Защото завоюването на Партия от Цезар неминуемо щяло да затвори поне за известно време търговските пътища по суша, които минават през Партия и около нея. Най-важните от тях също вече описах. Кампанията в Партия щяла да продължи между 5 и 10 години. Ще напомня, че походът на Александър продължил 10 годни, а и завоюването и умиротворяването на Галия отнело на Цезар 9 години, така че сроковете са били съвсем реални. Ше напомня също, че Цезар винаги планирал много внимателно всяка своя кампания и рядко допускал изненади. И за да е всичко спокойно и уредено докато отсъствал, Цезар приел доживотни диктаторски пълномощия и назначил консули и претори за три години напред, така че да не възникват проблеми в управлението на Рим, докато той отсъства. Планът за войната на Изток бил изключително добре направен и подготовката му била в ход. Само че при последното си влизане в Сената на мартенските иди през 710 година Цезар бил убит. И цялата организация се разпаднала. Трябва да кажа, че заговорниците използвали единствения шанс да отстранят Цезар и успели да го направят. На следващия ден той и дядо ми потегляли към Брундизиум и оттам в Македония и на Изток през Азия и Кападокия към Сирия и Партия. По-голямата част от легионите и помощните войски вече били прехвърлени в Македония и разположени край Игнациевия път. Кампанията трябвало да започне към края на април. Нито Цезар, нито дядо ми допускали сериозно, че заговорниците ще убият Цезар в самия Сенат. Такова нещо никога не се било случвало в историята на Рим, а заговорниците твърдели, че искат да възстановят Републиката и традициите, които според тях Цезар бил потъпкал. Целият заговор бил известен на дядо ми и на Цезар, както и имената на 23-мата участници в него. Но, както вече казах, нито Цезар, нито дядо ми допускали че те ще посегнат на живота на диктатора в самия Сенат.