Операция „Риба“

Тиберий Клавдий Нерон е роден на 16 ноември 712 година360. Вече разказах за баща му и майка му, така че преминавам направо към по-важните събития от собствения му живот. Първата му публияна поява е през 724 година, когато на 9-годишна възраст произнася надгробна реч при погребението на родния си баща. На 17 години получава първата си обществена длъжност — квестор. Първата по-значителна проява на Тиберий е през 734 година361, когато Август го изпраща на Изток със специална мисия. След 10-годишни преговори с партите те решават да ни върнат пленените орли на легионите в кампаниите на Крас през 701 година362, Децидий Сакса през 714 година363 и Марк Антоний през 718 година364. За да завърши преговорите и да получи орлите, Тиберий получава проконсулста власт365. След успешния край на преговорите Тиберий става претор. Оженва се за Випсания Агрипина, дъщеря на Марк Випсаний Агрипа, и управлява Галия Комата една година. През това време се ражда синът му Друз. След това заедно с брат си Друз воюват в Алпите и за няколко години покоряват всички племена там. И двамата братя се проявяват като изключителни пълководци и си помагат един на друг през цялото време. Това е най-щастливият период от живота на Тиберий. Той обича жена си Випсания и сина си Друз. Двамата с брат му Друз са неразделни. Войниците ги обожават. Тоберий успява да въведе много строга дисциплина в лагера си, но войниците я приемат, тъй като той също стриктно я спазва. Яде, каквото ядат всички войници, спи в обикновена палатка, работи по укрепването на лагерите наравно с останалите… Има много забавни случки, които показват какво е представлявал Тиберий по онова време. Веднъж излязъл сам от лагера на разузнаване и когато се върнал чак на другия ден, часовият не го пуснал в лагера, понеже не знаел паролата! Тиберий трябвало чинно да изчака началникът на часовия да дойде и лично да го пусне в лагера! За тази своя постъпка часовият не само че не е бил наказан, но и получил награда лично от Тиберий. По онова време дядо ми лично е наблюдавал действията на Тиберий и Друз, така че сведенията ми са напълно надеждни. От онова време на Тиберий му останаха желязното здраве и добре оформеното тяло. А също и навиците и уменията на администратор. Освен това тиберий притежаваше една особеност, за която Август и внуците му страшно завиждаха на Тиберий. Можеше да изпие няколко кани неразредено вино, без да се напие. Тук ще се отклоня малко в разказа си и ще разкрия още една тайна. Август не можеше да пие. На третата чаша виното го поваляло. Не съм го виждал, знам историята от дядо. Веднъж още в началото на гражданските войни се напил и едва не умрял. Дядо ми едва го свестил. По-късно една от основните грижи на Ливия била именно да контролира Август в пиенето и в яденето. Тя лично му приготвяла от фалшивото вино, за което вече споменах. Самият Август много добре съзнавал зависимостта си от виното и се доверявал на Ливия. Тази слабост е била присъща и на бащата на Август, както и на племенника му Марцел и на внуците му Гай и Луций. Именно виното ги убило и тримата. И виновен затова донякъде бил и Тиберий, който си пийвал големи глътки на императорската трапеза всеки път, когато се случел в Рим и Август го канел. Именно това му „умение“, на което самият Тиберий не придавал никакво значение, породило неприязънта на Август и на внуците му към Тиберий. Ще приключа с това отклонение, като кажа, че и Марцел, и Гай, и Луций са умрели след припадъци, предизвикани от пиене! Навремето това породило много приказки в Рим, тъй като изглеждало нелепо млади и здрави хора, близки на императора и негови евентуални наследници, да умират така внезапно и безпричинно. Някои дори направо обвинявали Ливия, че ги е отровила, за да разчисти пътя на Тиберий. В простотията си някои хора стигнали дотам, че я обвинили че е убила и собствения си син Друз! И се учудвали, че Август не предприема нищо срещу нея, а дори я обгражда с още по-голямо внимание. А Август просто знаел истината. И помнел как е умрял собствения му баща, а също и че животът му зависи от Ливия, ако той самият вземе да се напие. Но да се върнем на Тиберий.