Операция „Риба“

Междувременно организацията се беше разраснала и Павел срещна съвсем естествена съпротива от страна на по-старите ученици на Йешуа. По това време ръководството на цялата секта в Ерусалим бе поето от Яков, най-големия брат на Йешуа. В началото Яков се дразнеше от проповедите на Йешуа и смяташе, че брат му резили семейството, но към края на втората година от обиколките на Йешуа из Галилея си промени мнението и се присламчи към брат си. За разлика от Йешуа Яков беше работяга, но по това време му беше писнало от немотията и като видя че брат му си живее живота на чужд гръб, реши че и той може да я кара така. И се домъкна в групата на Йешуа. А след представлението с възкресението и изчезването на Йешуа пое организацията в свои ръце. Това ни устройваше напълно, тъй като Яков беше дебелоглав евреин, който твърдо спазваше еврейските религиозни правила и изискваше това и от останалите последователи. В началото това беше напълно в съответстие с нашите планове, тъй като по този начин затваряхме устата на свещениците и на религиозните евреи, още повече, че Яков въобще не подозираше за нас. Той си мислеше, че брат му се е побъркал и всичките приказки си ги приказва защото му идват отвътре. А щом се намират будали да го следват и да го издържат, първо брат му, а сега него — е, от това по-хубаво няма! Така че оставихме Яков да се развихри… и да дебелее…

Евреите по начало са си кавгаджии, също както и гърците, и трудно признават чужд авторитет. Така че поведението на старите ученици беше съвсем естествено и очаквано от нас. Те обаче трябваше да търпят Павел, тъй като самото му присъствие — на бивш техен гонител и пазач на Храма! — даваше така необходимия на сектата авторитет сред народа. Така че скоро бе постигнат компромис — старите ученици ще проповядват в Ерусалим и околностите му, а Павел ще поеме Антиохия и областите на север от нея. Така едновременно запазвахме извън подозрение сектата и развързвахме ръцете на Павел за по-нататъшна дейност. Целта беше новото учение да се оформи окончателно във вид, удобен за нас и да превърне еврейската религия в нещо приемливо а евреите от фанатици в нормални граждани на Империята. За целта Павел трябваше да обикаля еврейските квартали из всички градове в Азия и да проповядва новото учение в новия му вид. Едва ли трябва да обяснявам, че Антиохия беше избрана съвсем умишлено за седалище на Павел и помощниците му — спомни си читателю за лагера ни там!