Трите карти

Роланд веднага се досети какво е предназначението на огледалото.

Не беше успял навреме да забележи как охранителят посяга към оръжието си — още не можеше да свикне с очилата на Морт, които ограничаваха периферното му зрение — но все пак успя да се обърне и да стреля, за да избие пистолета от ръката на застаряващия шишко. Подобен изстрел беше за него нещо съвсем нормално, но охранителят Ралф Ленъкс беше на друго мнение. До края на живота си той твърдеше, че непознатият е направил нещо практическо невъзможно, че подобни изстрели могат да се видят само в уестърните за деца.

Огледалото, което очевидно беше поставено за наблюдаване на евентуални крадци, помогна на Роланд да се справи с втория нападател.

Забеляза как очите на алхимика се стрелнаха към вратата и сам хвърли поглед към огледалото. Видя някакъв човек с кожено яке, който пристъпваше зад гърба му по пътеката между щандовете. В ръката му имаше нож, а в главата му несъмнено се въртеше желанието да се прослави.

Роланд се обърна и стреля само веднъж — страхуваше се, че едва ли ще улучи още с първия изстрел, но не желаеше да нарани някого от клиентите, които стояха като вкаменени зад „героя“. Предпочиташе втория път да стреля от бедро — куршумите, следващи възходяща траектория, щяха да свършат работата си, без да убият някоя възрастна дама, чието единствено престъпление се състои в това, че е избрала неподходящ ден за покупка на парфюм.

Пистолетът се оказа добре поддържан, поради което имаше точен мерник. Роланд си спомни за отпуснатите и затлъстели стрелци, от които го беше отнел, и реши, че тези хора полагаха по-големи грижи за оръжието, което носеха, отколкото за онова, което се явяваха те самите. Поведението им беше странно, но и този свят бе странен и Стрелецът не можеше да го разбере… всъщност не разполагаше с време да го стори.

Куршумът, изстрелян от него, пречупи острието на ножа и в ръката на човека с коженото яке остана само дръжката.

Роланд невъзмутимо го изгледа; студените му очи навярно напомниха на „героя“, че има спешна среща — той се извърна, захвърли остатъка от ножа и последва клиентите, които тичаха към вратата.

Стрелецът се обърна към алхимика и повтори нарежданията си, намеквайки, че забавянето ще доведе до ненужно кръвопролитие. Когато алхимикът понечи да изпълни заповедта му, Роланд насочи пистолета към него. Кац ужасено изкрещя.

— Ще останеш тук — нареди Стрелецът. — Нека чиракът ти донесе онова, което ми е необходимо.

— К-к-кой?

— Ей, този. — Роланд нетърпеливо посочи към помощника.

— Какво да направя, господин Кац? — попита човекът. Беше толкова пребледнял, че ясно се виждаха белезите от младежки пъпки по лицето му.

— Прави, каквото ти нарежда той, тъпако! Изпълни поръчката му. Клиентът желае кефлекс.