Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
ГБГ
ГРАЖДАНСКА БОЙНА ГРУПА.
ГВС
ГРУПА ЗА ВОЕННОМОРСКА СИГУРНОСТ.
Гейтс, Робърт (1943)
ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от ноември 1991 до януари 1993 г. Преди това дълги години е заемал поста заместник-директор.
Гейтс постъпва в ЦРУ през 1966 г. като помощник-офицер на НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ в стратегическите програми. Защитил е докторат по руска филология и история. Умел аналитик със склонност към резки изказвания, Гейтс бързо си извоюва репутация на човек, който знае как да пише точни сбити доклади. През 1974 г. това умение му спечелва назначение в СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (СНС), където остава до 1979 г.
При завръщането си в щабквартирата на ЦРУ в ЛЕНГЛИ, Вирджиния, през 1979 г. Гейтс служи като разузнавач по въпросите за Съветския съюз — ключова позиция по пътя към назначението му за заместник-директор в разузнаването през януари 1982 г. Като заместник-директор той отговаря за анализите на ЦРУ. През септември 1983 г. поема допълнителния пост на председател на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ (СНР), като наблюдава всички ОЦЕНКИ НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, подготвени от РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ.
През февруари 1987 г. Гейтс изпълнява длъжността директор на ЦРУ, когато УИЛЯМ КЕЙСИ се оттегля от поста директор малко преди да почине. Президентът Рейгън предлага кандидатурата му за заместник на Кейси. На 43 години Гейтс щеше да е най-младият директор на ЦРУ. Но по време на предварителните прослушвания той се оттегля, след като членове на Сенатската комисия по разузнаването го критикуват за аферата ИРАН — КОНТРИ. Кейси е помогнал на подполковника от морската пехота Оливър Норт от щаба на СНС да извърши нелегалното прехвърляне на оръжие. Както пишат сенатор Уилям Коен и сенатор Джордж Мичъл в „Мъже на стремежа“ („Men of Zeal“, 1988), членове на комисията смятат, че Гейтс „не е бил достатъчно усърден при търсене на фактите“ за Кейси в сведенията, които е предал на Конгреса.
Гейтс продължава работата си като заместник-директор и по времето на наследника на Кейси — УИЛЯМ УЕБСТЪР. През декември 1988 г. президентът Буш го назначава за заместник-съветник на националната сигурност — пост, за който не се изисква одобрение от Сената. През май 1991 г. Буш предлага Гейтс за директор на Централното разузнаване. Сенаторът Дейвид Борън — председател на Сенатската комисия по разузнаването, коментира това по следния начин: „Боб Гейтс беше изключителен заместник на Уебстър, честен в отношенията си с конгресните комисии и безценен помощник на президента в Белия дом.“
По време на сенатското прослушване високопоставени служители на ЦРУ свидетелстват, че Гейтс е бил предупреден за Иран — контри; за разлика от тях той твърди, че не му е било известно нищо за тази афера. Независимо от това през ноември 1991 г. Гейтс е назначен за директор на Централното разузнаване.
В началото на управлението си той обещава да ускори разсекретяването на досиетата на ЦРУ и да създаде „екип по отварянето“ за тази цел. Той продължава дистанцирането на агенцията от Студената война, като се съсредоточава над проблемите на разпространението на ядрено оръжие, тероризма, наркотиците и бъдещето на бившия Съветски съюз.
Гейтс е първият директор на Централното разузнаване, който влиза в Кремъл — през октомври 1992 г., когато се среща с руския президент Борис Елцин и с ЕВГЕНИЙ ПРИМАКОВ — директор на руската служба за външно разузнаване. Като жест в знак на помирение Гейтс дава на Елцин информация за операциите на ЦРУ от 1974 г. за изваждането на потопена съветска подводница. (Вж. ХЮЗ ГЛОМАР ЕКСПЛОРЪР.)
След избирането на президента Клинтън Гейтс се оттегля и се пенсионира. Първата му книга — „Извън сенките“ („Out of the Shadows“), е публикувана през 1996 г. Книгата е „поглед отвътре за управлението на петима президенти и за това, как спечелиха Студената война“.
Гелен, Райнхард (1902–1979)
Ръководител на германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ за Източния (руския) фронт през Втората световна война и следвоенен директор на БНД — западногерманската агенция за външно разузнаване.
Още в началото на кариерата си в армията Гелен заема различни постове, предимно в артилерията. Той е офицер за връзка с висшето командване във френската кампания през май 1940 г. През юли 1940 г. е назначен като адютант в Генералния щаб. По-късно е изпратен на Източния фронт, а през април 1942 г., вече подполковник, е главен разузнавач на Генералния щаб. Отговаря за Руския фронт като ръководител на Генералния щаб на ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ИЗТОК. На 1 декември 1944 г. е повишен в звание генерал-майор (бригаден генерал) — един от малкото германски офицери, които достигат до това звание, без да имат опит във висшето командване. Като цяло съставът му осигурява реалистични оценки за съветските части и намеренията им, но често се сблъсква с нежеланието на нацистките лидери, особено на Адолф Хитлер, да приемат истината поради общото им недоверие към разузнавателните оценки. (Когато по време на съвещание при Хитлер германският генерал Ханс Гудериан представя събраните от Гелен разузнавателни сведения за съветските части, фюрерът се разбеснява и казва, че Гелен трябва да бъде затворен в приют за душевноболни.) А при друг доклад на Гелен за съветските части Хитлер го уволнява на 9 април 1945 г.