Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Възникват проблеми и с морално-психологическия климат, особено в Арлингтън хол. Много от служещите са изпълнявали едни и същи длъжности в СРР и Втори батальон, но заплащането е било различно. „Всъщност нямаше връзка, или поне така изглеждаше, между длъжността и постиженията на служителя, — пише в историята на батальона. — Естествено, много от редниците чувстваха, че към тях се отнасят несправедливо. Полагаха се усилия този проблем да бъде разрешен, но напълно безуспешно. Едно от разрешенията, разбира се, бе да се изпратят отличили се [военни] в Офицерската кандидатска школа, но броят бе много малък.“ Освен това, въпреки че е трудно за военните да се осигурява директно повишение, 58 от сержантите — японски лингвисти, са повишени в чин втори лейтенант.
Когато през август 1945 г. войната завършва, Втори батальон поддържа прехващателните станции на няколко места в Съединените щати и Гуам, а също и в Асмара (Еритрея), Ню Делхи, Аляска и Хавай. Под контрола на батальона са 792 офицери, 2704 редници и сержанти и 1214 жени сержанти, повече от 4700 души армейски персонал, а ръководител на прехващателната служба и батальона е бригаден генерал. (Тук не се включват 5661 цивилни, които работят в армейското разузнаване в областта на комуникациите в края на войната, и 17 000 офицери, редници и сержанти, които работят в РАДИОТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ.)
Второ бюро
Управление за разузнаване към Генералния щаб на френската армия, създадено след поражението на французите във Френско-пруската война от 1870–1871 г.
Бюрото (наричано още ДБ — от Deuxieme Bureau) получава името си от въведената система на Генералния щаб на армията, с която се определят 4 основни управления: Първо бюро — Кадрово; Второ бюро — Разузнаване; Трето бюро — Операции, и Четвърто бюро — Тил. По-късно много западни страни приемат тази система на обозначение. Например разузнавателното управление в системата на Генералния щаб на американската армия е G–2 (G — от General Staff).
Когато през 1870 г. започва Френско-пруската война, френското разузнаване изживява най-тежките си времена. Армията на Наполеон III не разполага дори с подходящи карти на Прусия. Затова и поражението е съвсем логично. След разгрома през 1871 г. френският Генерален щаб на армията е реорганизиран. За модел е използвана пруската система. В резултат се появява и Второ бюро. Един от офицерите в ключовия отдел — Отдел за военна статистика и разузнаване — е капитан АЛФРЕД ДРАЙФУС. Изфабрикуваното обвинение в шпионаж през 1894 г. и последвалият скандал подкопават доверието на французите във Второ бюро и подчинената му Служба за разузнаване (Service de Renseignements).
ДБ не се проявява с нищо особено през Първата световна война. В навечерието на мащабното настъпление на германците през март 1918 г. ръководителят му казва: „… аз съм най-добре информираният човек във Франция и в този момент вече не знам къде са германците.“ И все пак историците отдават дължимото на ДБ като организация за ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, която въвежда съвременни методи в разузнаването — въздушно РАЗУЗНАВАНЕ, радиопрехващане и оперативно декодиране на постоянно сменящите се кодове на противника.
По време на и след войната щатът на ДБ се разраства до невероятни размери. Тази военна организация е с възможности да извършва външно разузнаване и КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ и във Франция, и извън страната. Служителите на ДБ полагат специална клетва, която ги задължава да пазят тайните на бюрото до края на живота си.
След войната ДБ се поддава на „червената опасност“, която завладява Франция, Америка и Великобритания. Понякога работи съвместно със СЮРЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, а понякога двете служби си съперничат. През 20-те и 30-те години ДБ отделя много сили и време да търси и да открива шпиони комунисти във въоръжените сили и оръжейната промишленост. Офицерите на ДБ се съсредоточават главно върху авиационните заводи. В един отчет даже е бил определен „психологическият портрет“ на работещия в авиацията: „Обикновено е млад, не признава традицията и по-леко се поддава на екстремистките влияния в сравнение, да речем, с колегите му в артилерията.“
Една от звездите в ДБ през този период е ГЮСТАВ БЕРТРАН, ръководител на френския КРИПТОАНАЛИЗ. Той помага на поляците да проникнат в ШИФРИТЕ на германската шифровъчна машина Енигма в навечерието на Втората световна война и с негова помощ Франция и Великобритания получават няколко апарата.
По време на краткотрайното участие на Франция във военните действия ДБ предава навременни и точни сведения, но военните лидери се заплитат в предопределената им стратегия. Те пренебрегват предупрежденията за германското нападение от май 1940 г., което помита Франция. Във военновременна Франция — половината окупирана от германците, а другата половина — управлявана от пронацисткия режим „Виши“, ДБ подобно на разгромената френска армия като че изчезва. Но скоро капитан Пол Пайол и други офицери създават противогерманска разузнавателна агенция в района на Виши под ПРИКРИТИЕТО на дружество за селскостопанска дейност. Пайол ръководи групата до ноември 1942 г., когато англо-американското нападение над Френска Северна Африка предизвиква германците да окупират цяла Франция. Пайол бяга във Великобритания, където се присъединява към ЦБИО — нова разузнавателна служба, създадена от генерал Дьо Гол, ръководител на Генералния щаб на Свободна Франция.