Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Основният агент на Молтке е барон АУГУСТ ШЛУГА — млад австриец от унгарски произход, осигурявал австрийските бойни планове. Шлуга, бивш офицер от австрийската армия, се представя за журналист във ВИЕНА, за да се добере до необходимата информация. Използвайки сведенията от военното и ПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, осигурени от шпионите на Щибер, Молтке побеждава австрийците за 7 седмици и е напълно убеден в полезността на постоянното разузнавателно бюро. Следващата шпионска цел на Щибер е Франция, където вербува хиляди шпиони, включително проститутки. Използва СЕКС, за да може да изнудва набелязаните обекти и да събира тайни. Това е един от най-често прилаганите сценарии.
Премиерът на Прусия Ото фон Бисмарк въвлича Франция във война през 1870 г. Той използва ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, за да убеди германците, че Франция застрашава пруския суверенитет, а французите — че крал Вилхелм Пруски е обидил френския посланик в Прусия. Бисмарк с право смята, че другите германски провинции ще се присъединят към Прусия, което ще доведе до обединяването на Германия с най-мощната армия в Европа. През Френско-пруската война (1870–1871) Молтке отново проявява гения си на стратег. Великолепните му постижения до голяма степен са подпомогнати от разузнавателните сведения, осигурени от Щибер. Тъй като генералите обикновено си вярват, че именно те печелят войните, в хрониката за успеха на Молтке признание за Щибер и шпионите му не е намерило място.
Разузнавателното бюро на Молтке се превръща в Отдел b от III главно интендантство и както и другите подразделения на Генералния щаб е обозначено със съкращението — III b. Шлуга, агентът, осигурил на Молтке австрийския боен ред, става Агент 17 в Париж — един от многобройните градове в Европа, където III b има шпиони. Сред тях е и екзотичната танцьорка МАТА ХАРИ, обучена за шпионин в Германия и изпратена във Франция. Тя не разкрива никакви тайни и въпреки това е екзекутирана — славата й се дължи по-скоро на легендата, отколкото на фактите.
Щибер, ръководител на германските шпиони, запазва в тайна източниците и методите си дори и пред вишестоящите. В най-успешната си операция той получава копие от документ, който разкрива мобилизационните планове на Франция в навечерието на Първата световна война. С избухването на военните действия в Европа през 1914 г. започва нова, съвременна ера на шпионажа, ознаменувана преди всичко с появата на по-оперативно разузнаване на базата на прехващането на радиосъобщенията на противника.
Тъй като се очаква намесата на САЩ във войната, Германия действа смело и предприема изпреварващи мерки: към 1917 г. Отдел III b има в съюзническите страни, включително в Съединените щати, над 330 агенти, чиято основна мисия по-скоро е саботаж, а не шпионаж. В първите дни от войната германска радиостанция в Кьонигсберг, Източна Прусия, прехваща руски предавания. Руснаците предават в ПРАВ ТЕКСТ, тъй като радиото е толкова ново, че никой не се е досетил, че съобщението може да бъде прехванато. Германците успяват да сглобят руските планове и в резултат буквално помитат руската армия при Таненберг. Битката, твърди историкът на шпионажа ДЕЙВИД КАН в книгата си „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978), „тласна Русия за пръв път към разгром. Тя отвори очите на Германия за създаването на разузнаване, нещо, което никога не бе сериозно обмисляно“.
На Западния фронт британците, американците и французите навреме откриват какви са предимствата на умелото използване на радиото и полевите телефони и какви опасности се крият в небрежното отношение към тях. Като цяло немската радиопрехващателна служба има сериозен принос в победата над Русия. Нещата с дешифрирането при немците стоят по-зле, отколкото например при французите, но те компенсират това с друго: французите са пионери във въздушното разузнаване, но от неговите плодове (аероснимките и разчитането им) по-добре се възползват именно немците.
Имперският германски военноморски флот има разузнавателен отдел, който работи в областта на комуникациите. Около 24 прехващателни станции и ВИСОКОЧЕСТОТНИ ЛОКАТОРИ са изградени по крайбрежието. Военнополитическият отдел и Отделът за чуждестранните флотове анализират разузнавателните сведения. Отделът за армейско разузнаване има подотдел за чуждестранните армии, който анализира стратегията на съюзниците. Той предвижда с голяма точност съюзническата офанзива при Сома от лятото на 1916 г.