Измяната
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измяната». Краткое содержание книги:
Съчувствието на избирателите му осигурява висок пост, а мащабната кампания по издирването на атентатори из цялата страна не дава резултати.
Изпаднала в безизходица, шефът на ЦРУ Айрини Кенеди натоварва с тежката задача специален агент Мич Рап.
Своенравният Рап поема разследването и отива „на гости“ на наемни убийци в различни точки на света. Изненадващо следата води обратно в сърцето на столицата — Белия дом, където коридорите на властта отглеждат наемници, а измяната, както винаги, е бизнес.
„Измяната“ затвърждава репутацията на Винс Флин като майстор на политическия трилър. Романът отвежда читателя отвъд новинарските заглавия и под повърхността на местните факти, за да разкрие тъмната страна на политическата власт, където господства користолюбието, а измяната е процъфтяващ бизнес.
— Сметана и захар, нали? — попита тя Рос. — Да.
Айрини постави чашата в чинийка и наля кафе. После добави сметана и бучка захар, след което го разбърка. Постави лъжичката в чинийката и поднесе кафето право в ръцете на Рос.
— Благодаря ти. — Той отпи.
Кенеди наля и на Стоукс и му подаде чашата, докато Карл пристигна с прозрачна гарафа с вода и четири стъклени чаши. Постави ги на масата и си тръгна.
Айрини се обърна най-напред към главния прокурор:
— Предполагам, че хората ти са доволни от информацията, която събрахме за Газич. — Тя си наля чаша вода.
— Шегуваш ли се? Този е по-грешен от дявола.
— Радвам се да го чуя.
Рос отново отпи от кафето и се намеси:
— Някакъв напредък в разнищването на финансовите му следи?
— Не. — Кенеди навъси чело. — Боя се, че тук се натъкнахме на стена.
— Стори ми се, че бяхте доста уверена, когато обявихте, че сте попаднали на следите на извършителите. — В гласа му прозвуча леко разочарование.
Кенеди трябваше да събере цялата си сила и търпението си, за да стои с този човек в една стая. Да гледа престорената му загриженост беше направо непоносимо.
— Нещо повече, предприехме известни действия, за да подплашим виновниците и те да направят грешен ход. — Тя отпи от водата и остави с две ръце чашата на масата.
— Жалко. Но свършихте страхотна работа с този босненец.
В кабинета влезе президентът Хейс, облякъл сакото си. Карл затвори вратата към трапезарията. Вратата на чакалнята със секретарките също беше затворена.
— Извинете ме, че се забавих, господа.
Рос, Стоукс и Кенеди станаха. Хейс се приближи с характерната си забързана походка, с чаша кафе в ръката.
— Е, как е настроението днес? — попита ги той.
— Чудесно, сър — отвърна Рос.
Кенеди внимателно го наблюдава, докато двамата с Хейс си размениха любезности. Президентът протегна чашата си и я помоли да му долее.
— Седнете — каза той след това. — С какво мога да ви бъда полезен, господа? Нека се досетя. Някой иска помилване.
— Много сте прозорлив, господин президент — поласка го Рос и угоднически се усмихна.
Кенеди забеляза как по челото му избиха капки пот.
— Преди да преминем към темата, бих искал да се извиня на Айрини.
Тя се чудеше какво ли беше намислил този негодник.
Рос я погледна право в очите.
— Не бях прав, когато се усъмних за теб в статията, написана от пристрастния журналист.
— Благодаря — излъга Кенеди.
— Говорих с Джош и той се съгласи, че ще е добре да останеш директор на ЦРУ още колкото пожелаеш.
— Гледай ти, страхотна новина — отбеляза с облекчение Хейс.
Кенеди видя как Рос леко подръпна яката на ризата си. Челото му вече започна да блести на слънцето от потта, точно както Хуарес беше предвидил.
— Айрини — обърна се към нея президентът, — би ли искала да кажеш нещо?
Кенеди имаше да казва много, но не искаше да разваля добре обмисления план. Затова изрече:
— За мен ще бъде чест да служа на вашата администрация, вицепрезидент Рос.
— И аз ще се радвам. — Рос отново подръпна яката си. Мигна и едва забележимо поклати глава. — А сега за помилването. — Отново поклати глава и потърка очите си. — Всички компетентни органи от правосъдното министерство вече го подписаха, което ще ви застрахова от всякакви нежелани последици. — Той се задъха на края на изречението и си пое дълбоко въздух.
— Добре ли си? — попита го Хейс.
— Не съвсем.
Кенеди видя възможност да се намеси. Пресегна се през масата и подаде чашата си на Рос.
— Ето, пийнете малко вода.
Той взе чашата и отпи няколко големи глътки.
Кенеди наблюдаваше сцената с аналитична безпристрастност. Хуарес беше обяснил как ще подейства. Психотропното вещество, което беше сипала в кафето му, беше създадено да ускорява сърдечния ритъм и да предизвиква гадене, но по-важното му предназначение беше, че маскираше наличието на втория препарат. Отровата, която тя беше разтворила в собствената си чаша, след като беше отпила няколко глътки. Малцина знаеха, че Сикрет Сървис са монтирали като допълнителна мярка за сигурност малка камера в тавана на Овалния кабинет. Всичко се записваше, освен ако президентът не поискаше изрично да изключат системата. Тази сутрин обаче Кенеди искаше камерата да записва.
Рос отново отпи от водата и погледна президента. Дишането му се затрудни.
— Мисля, че е от сърцето. Имам болно сърце. — Изведнъж той клюмна и изпусна чашата, която падна на килима и се разля.
Президентът скочи от фотьойла си, за да се притече на помощ, като го хвана за раменете.
Рос погледна към Кенеди и добави:
— Никой не знае, че имам болно сърце.