Измяната
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измяната». Краткое содержание книги:
Съчувствието на избирателите му осигурява висок пост, а мащабната кампания по издирването на атентатори из цялата страна не дава резултати.
Изпаднала в безизходица, шефът на ЦРУ Айрини Кенеди натоварва с тежката задача специален агент Мич Рап.
Своенравният Рап поема разследването и отива „на гости“ на наемни убийци в различни точки на света. Изненадващо следата води обратно в сърцето на столицата — Белия дом, където коридорите на властта отглеждат наемници, а измяната, както винаги, е бизнес.
„Измяната“ затвърждава репутацията на Винс Флин като майстор на политическия трилър. Романът отвежда читателя отвъд новинарските заглавия и под повърхността на местните факти, за да разкрие тъмната страна на политическата власт, където господства користолюбието, а измяната е процъфтяващ бизнес.
— И помни… усмихвай се — прошепна му Мич. — Все пак отиваме да се забавляваме.
Шпейер се ухили глуповато и натисна бутона. Секунди по-късно отгоре се обади Грийн:
— Жозеф, дошъл си с приятел. Много добре, качвай се.
Електрическата брава избръмча и Рап бутна вратата с рамо, за да не оставя отпечатъци по стъклото. Пусна банкера да мине пред него. Влязоха в сравнително тясното фоайе и се приближиха до асансьора. По таблото над вратата разбраха, че асансьорът вече слиза от четвъртия етаж. Рап раздвижи коленете и врата си като боксьор, преди да излезе на ринга.
Шпейер го изгледа учудено.
— Какво правиш?
— Отпускам ставите. Свий леко коленете… успокой се.
Банкерът го послуша.
— А сега си поеми дълбоко въздух няколко пъти и си представи колко доволен ще останеш, когато всичко свърши.
Вратите на асансьора се отвориха и те влязоха. Банкерът се опря на стената. Рап направи същото, като раменете им се допряха. Искаше да изглеждат така, сякаш наистина са много близки. Асансьорът се устреми нагоре.
— Откога си в банковия бизнес — попита го Мич и се усмихна.
— Моля те, не ме убивай.
Явно позитивното стимулиране не оказваше никакъв ефект върху Шпейер. Рап се наведе и процеди през зъби в ухото му:
— Ако само още веднъж го повториш… наистина ще те убия. — После отново се изправи и се усмихна. — Трябва само да стоиш мирно и да вдигнеш ръце. За останалото ще се погрижа аз.
След изпълнена с напрежение пауза асансьорът бавно се отвори. Рап се обърна с лице към Шпейер и стисна дръжката на пистолета си. Джобът му беше достатъчно широк, че да стреля от бедро, ако се наложи. Бодигардът с металотърсач беше в средата на коридора. Другият вече се беше отпуснал на стола до стената вляво. Камериерът го нямаше. Мич небрежно огледа цялото помещение, докато банкерът слизаше от асансьора. Набързо сканира двамата бодигардове: ръце, крака, очи.
Дланите им бяха толкова огромни, че докато бръкнеха и извадеха пистолетите си, щеше да мине цяла вечност. Гледаха тъпо с кървясалите си очи. Вероятно бяха пили.
Шпейер разпери ръце като гарван, за да може единият здравеняк да го претърси с металния детектор. Рап застана зад него и обърна лявата си страна към охранителя, докато с дясната стисна скрития в якето пистолет. Бодигардът провери отгоре-отгоре банкера. Рап започна да се обръща на другата страна и се престори, че се загледа в някаква картина. Щом Шпейер свали ръцете си, Мич извади ножа от джоба си и го вдигна.
— Сигурно ще искате да го оставя при вас. — Очите му пробягаха от единия към другия бодигард. Двамата застинаха при вида на ножа. Никой от тях обаче не забеляза пистолета. Рап стреля от бедро. Два куршума за по-малко от секунда. Мъжът на стола беше улучен между очите. Правият му колега падна, улучен точно под дясната вежда. Той направи крачка напред и щеше да падне на пода, ако Рап не го беше подхванал бързо. Убитият тупна на колене и плавно се строполи настрани. Мич вкара още един куршум в главата му и прибра ножа си обратно в джоба.
— Да вървим. — Сграбчи банкера за сакото и го побутна към коридора.
Влязоха в големия хол и завиха вляво. Всичко беше така, както го беше описал Шпейер. Двойната врата на библиотеката и билярдната зала бяха право пред тях. Рап забеляза човешки сенки и дочу гласове. Дръпна Шпейер пред себе си, за да го вижда. Приближиха вратата на стаята отдясно. Рап отмести банкера, за да има чисто огнево поле. Така беше по-изложен на опасност, но не искаше банкерът да направи непредвидено движение и да му попречи на стрелбата.
Гордиевски се беше навел над масата и се канеше да разбие топките със стика. Плешивата му глава лъщеше на светлината на лампата над него. И в този момент погледна към тях. Понечи да предупреди другите, но от устата му не излезе и звук. Куршумът го удари в темето и образува червена точка с размер на монета. Коленете му се подкосиха и брадичката му се удари в ръба на билярдната маса, след което той напълно се скри. Грийн застана от другия край на масата, стиснал с две ръце стика, подпрял с върха брадичката си. Ето го, човекът, който винаги караше другите да вършат мръсната му работа.
Грийн погледна Рап и спокойно изрече:
— Колкото и да са ти платили, аз ще ти дам двойно.
Мич се изсмя и отговори:
— Не се продавам. Имаш пратка от американското правителство, нищожество. — След тези думи стреля по милиардера и го улучи между очите. Грийн падна със стика в ръката. Той се приближи до него и го простреля още три пъти в гърдите.