Войната на близнаците
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Dragonlance Legends #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: "ИнфоДАР" ЕООД
- ISBN: 954-761-142-9
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на близнаците». Краткое содержание книги:
Цели сто години народът на Крин се е борил за своето оцеляване. Ала
за някои тези години са изминали като миг.
Запратени напред във времето от могъщата магия на Рейстлин, Карамон и Кризания са
принудени да застанат рамо до рамо с магьосника в опитите му да
покори Царицата на Мрака. За свое учудване Рейстлин открива, че
летописите трудно могат да бъдат подчинени на чиято и да е воля.
А още по-малко копнежите на сърцето му.
После се обърна към четирите джуджета, които стояха наблизо в очакване и каза:
— Помнете: не наранявайте жената и генерала повече от необходимото. Но... магьосникът трябва да умре и то бързо, защото е особено опасен.
Разбивача се захили и се разположи още по-удобно. Беше твърде стар, за да тръгне с тях. Подобно отношение навремето щеше да го обиди, но вече бе навлязъл във възраст, в която го смяташе за комплимент. А и коленете не го държаха.
— Нека се отпуснат — посъветва ги старият крадец. — Да започнат да се хранят. Тогава — той прокара показалец през гърлото си и тихичко се изсмя. — Двеста петдесет и три стъпки...
Гарик стоеше на пост пред палатката на генерала и се вслушваше в тишината вътре. Струваше му се по-тревожна и неприятна за ухото от която и да е шумна караница.
Той надзърна през пролуката в платнището, за да види познатата картина. Хранеха се мълчаливо, както всяка нощ, или промърморваха нещо неясно, изгубени в собствените си мисли.
Магьосникът бе зает с изследванията си. Слухът нашепваше, че се готви за някакво нечувано могъщо заклинание, с което ще издуха портите на Торбардин. Колкото до вещицата, кой ли можеше да каже какво мисли тя? Гарик с благодарност си помисли, че поне Карамон я държи под око.
Сред мъжете се носеше странна мълва за нея. Мълва за чудеса, извършени в Пакс Таркас, за събудени от докосването ѝ мъртъвци, за пораснали ръце и крака. Естествено Гарик не вярваше на подобни глупости. Все пак обаче, напоследък в жената имаше нещо, което караше младежа да мисли, че първото му впечатление за нея не е било съвсем правилно.
Рицарят се размърда неспокойно, за да прогони неприятното усещане от студения вятър, веещ през пустинята. Най-много се тревожеше за генерала. През изминалите месеци благоговението му пред Карамон постепенно бе прераснало в култ. Ала зает да наблюдава едрия войн и да му подражава доколкото може, Гарик бе забелязал, че Карамон е потиснат и нещастен, колкото и старателно да се опитваше да скрие това от околните. За младия рицар генералът се беше превърнал в семейството, което някога бе имал и изгубил, и сега не можеше да не се притеснява за него, както би се притеснявал за по-голям брат.
— За всичко са виновни тези проклети мрачни джуджета — измърмори на глас Гарик, като потропваше с крака, за да се стопли. — Едно е сигурно и то е, че не може да им се има вяра. Ако бяха на мястото на генерала, отдавна да съм ги изпратил да си събират багажа. Сигурен съм, че и той би направил така, ако не беше брат...
Младият рицар млъкна и се ослуша напрегнато.
Нищо. Но можеше да се закълне, че...
Положил ръка върху дръжката на меча си, Гарик се загледа към пустинята. Макар и гореща през деня, нощем тя се превръщаше в студено и негостоприемно място. В далечината се виждаха светлините на лагерните огньове. Тук-там се забелязваха и сенките на разхождащи се хора.
После го чу отново. Звукът идваше иззад него. Точно зад гърба му. Звукът на тежки, подковани ботуши...
— Какво беше това? — вдигна глава Карамон.
— Вятърът — измърмори Кризания, като се озърна зиморничаво към плющящите стени на палатката, които помръдваха като живо, дишащо същество. — На това ужасно място вятърът никога не спира.
Едрият войн се изправи, посегнал към меча си:
— Не беше вятърът.
Рейстлин го погледна недоволно.
—Я сядай! — озъби му се раздразнено. — Да довършваме по-бързо тази проклета вечеря. Трябва да се връщам обратно към книгите.
Архимагьосникът тъкмо си бе повтарял наум едно особено трудно заклинание. Бореше се с него от дни насам. Опитваше се да открие правилната интонация, коректното произношение, необходими за да отключи същинския смисъл на думите в нето. До този момент безуспешно. Просто не виждаше смисъла.
Той отмести все още пълната си чиния настрани и понечи да се изправи...
... когато светът буквално рухна под краката му.
За момент изпита усещането, че се намира на палубата на кораб, поел по стръмния скат на огромна вълна. Той изумено сведе очи, за да види как точно под него в земята се отваря огромна дупка. Един от стълбовете на палатката се прекатури надолу, карайки цялата конструкция да хлътне подире му. Някакъв окачен наблизо фенер се залюля полудяло и изведнъж обля всичко в демонично зарево от подскачащи сенки.
Рейстлин инстинктивно се улови за масата и може би само това го спаси да не пропадне в бързо разширяващата се дупка. В същия момент очите му съзряха някак-