Винаги в същия ден

Но не помръдна. Мълчаливо я видя как вдига от тоалетната масичка дебел, овехтял от разлистване френско-английски речник. Тя заотгръща страниците и спря внезапно, отпусна глава, разтърка чело, отметна бретон и изсумтя гневно. Раздразнението й развесели Декстър. Помисли си, че се усмихва тихо, но тя погледна към вратата и той отстъпи крадешком назад. Дъските по пода скърцаха под краката му, докато подскачаше тромаво към кухнята, където развъртя и двете кранчета и заразмества напосоки чашите на фона на течащата като алиби вода. След малко чу как старомодният телефон в спалнята подрънква и спря чешмата, за да подслуша разговора с този Жан-Пиер. Тих любовен шепот, на френски. Напрегна слух, но не разбра нито думичка.

Телефонът иззвънтя още веднъж, когато Ема остави слушалката. След известно време тя застана на прага зад него.

— С кого говори? — попита той през рамо с небрежен тон.

— С Жан-Пиер.

— И как е Жан-Пиер?

— Добре е. Добре.

— Е? И аз трябва да се преоблека. Кога каза, че ще дойде да ни вземе?

— Няма да идва.

Декстър се обърна.

— Какво?

— Казах му да не идва.

— Наистина? Така ли му каза?

Прииска му се да се засмее…

— Казах му, че съм пипнала ангина.

Прииска му се да се засмее гръмогласно, но се въздържа, не още… Избърса ръце.

— Как е ангина? На френски?

Тя вдигна пръсти към гърлото си.

— Je suis très desolé, mais mes glandes sont gonflées — отрони с прегракнал глас. — Je pense que je peux avoir l’amygdalite.15