Пепел [bg]

– Знам – измърмори Кинкейд, докато работеше. – Знам, че боли, синко. Съжалявам, но няма друг начин. Ти само се дръж.

– Това е добре, нали, Док? Имам предвид кръвното налягане – каза Грег, отстранявайки потта си с ръка.

– Поне не е зле. Момчета, успяхте ли да научите някакво име, докато препускахте насам?

– Не, през цялото време не беше на себе си.

– Добре. Алекс, донеси две-три петдесетмилилитрови спринцовки с физиологичен разтвор и промий хубаво раната.

Алекс се радваше, че може да помогне с нещо. Докато тя инжектираше разтвора, Грег попита:

– Можеш да го спасиш, нали?

– Със сигурност ще се опитаме. Може да изгубим крака, но да караме едно по едно. Грег, облечи някакви сухи дрехи, преди да си пипнал настинка. Как е ръката ти? Някой от вас, момчета, да е ранен?

– Не, всичко е наред, Док – отвърна Грег, свивайки ръката, която бе пострадала преди три седмици.

– Добре, не искам да се налага да те кърпя отново. Ами останалите?

– Те са на около един ден път след нас.

– Хубаво. А сега изчезвайте и двамата оттук и ме оставете да работя. Пол, донеси ми комплект хирургически инструменти, ще се наложи да режем. И веднага му дай ципрофлоксацин.

Пол извади малко стъклено шишенце от почти празния медицински шкаф.

– Шефе, това е последният...

– Последният ципрофлоксацин, да, знам. Просто действай, Пол. Алекс, можеш да спреш с промивките. Отрежи останалата част от дрехите, за да виждам какво правя. – Кинкейд я погледна над маската си. – Дано да остане в безсъзнание.

Докато Кинкейд почистваше и отстраняваше мъртвата плът, Алекс се нахвърли върху панталоните на момчето, въоръжена с чифт хирургически ножици, а когато ги сряза, се зае и с онова, което бе останало от ризата му. Но щом сряза памучната материя, тя се дръпна ужасена назад.

– Отвратително!

– Какво има? – попита Кинкейд.

– Мисля, че... – Момчето имаше още една голяма рана от ухапване, възпалена, сълзяща и покрита с нещо, което приличаше на бял ориз – но тогава оризът се размърда. – Мисля, че има ларви на мухи.

– Наистина ли? – Кинкейд огледа внимателно раната, след което кимна. – Отлично.

– Как така отлично? – зяпна го смаяно Алекс. – Какво им е хубавото на ларвите?

– Те се хранят с мъртва плът, а след себе си оставят само здрава тъкан – обясни Кинкейд. – Погледни раната от тази страна. Тук има само жива тъкан. Алекс, опитай се да събереш малко от тия приятелчета в една марля.

– Дадено – отвърна колебливо тя, като изобщо не беше сигурна дали няма да припадне. Не можеше да се отърве от представата за хилядите мухи, които бръмчат около раните на момчето, кацат вътре и снасят яйца.

Но тогава ù хрумна една мисъл: „Хей, я почакай малко“.