Пепел [bg]

– Нищо не разбираш – отвърна той.

– Не ми дължиш никакви обяснения.

– Ще ми се да можех да ти обясня – каза той. Алекс долови мъката в гласа му, дори нещо повече: отвращение. – Боже, всичко е толкова объркано.

– Нима! – Чувството на безсилие се надигаше в нея като нагорещен въздух. Всеки миг главата ù щеше да отхвръкне като коркова тапа. – Чак сега ли го осъзна?

– Моля те, не искам да се караме.

– Знаеш ли, Крис, няма никакъв проблем, честна дума. Това си е твоят град. Така че ако искаш да бъдеш с Лена, просто казваш на когото трябва, че искаш да си поиграете на семейство, и готово.

– Престани. – Той затвори очи, а малките мускулчета на челюстта му потрепваха и подскачаха. – Моля те, Алекс. Лена не ме интересува. Никога не съм я искал.

– Е, тогава по-добре да я осветлиш по въпроса.

– Няма ли да млъкнеш? – Той извъртя рязко китки и дръпна юздите на коня. Скоростта на шейната се забави и тя се хвана за страничната облегалка, за да не се изтърколи навън, ала тогава Крис я сграбчи за ръцете и я разтърси. – Наистина ли мислиш, че искам това? Наистина ли мислиш, че искам нея?

– А не е ли така? Всъщност не ми отговаряй. Изобщо не ми пука какво или кого искаш! – процеди тя, след което го зашлеви силно и отривисто през лицето – шамарът прозвуча като пукот на суха кост. От този звук нещо в нея се прекърши и тя изпита внезапния и горещ прилив на срам. Той въздъхна и ръцете му се отпуснаха. Болката в дланта ù пареше като киселина. – Крис – рече тя. – Крис, съжалявам, аз...

– Защо не ме харесваш? – попита той с пресеклив глас. И тогава миризмата му бликна като горещ и буен поток от противоречиви ухания: на ябълки, на огън и на електрическия дъх на онези студени и мрачни сенки. – Защо не ме харесваш поне малко?

Така и не разбра как би отговорила на този въпрос – той не ù даде шанс за това.

Защото се наведе и я целуна.