Скритият пожар
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Toni Hill and Carol Jordan #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-365-086-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият пожар». Краткое содержание книги:
Труповете на жестоко обезобразени тийнейджъри не оставят съмнение, че главен инспектор Карол Джордан и профайлърът Тони Хил си имат работа с развилнял се сериен убиец. Привидно нищо не свързва жертвите, освен факта, че убиецът ги е дебнал и подмамвал в социалните мрежи… Карол и Тони ще се изправят пред най-извратения от всички свои досегашни противници — убиец, който не се трогва от младостта и невинността на жертвите, убиец, тласкан от нечовешка ненавист…
— И това ли е всичко? Това ли е крайният резултат от вашето скъпо обучение в полицейската школа?
Тим я изгледа така слисано, сякаш му беше ударила шамар.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че текстът е елементарен и повърхностен. Изглежда така, сякаш е преписан от онази част на учебника по криминология, която е посветена на убийствата със сексуални мотиви. Въз основа на този профил аз изобщо не мога да добия представа за конкретния извършител. Нямам представа какво цели да постигне той с тези престъпления…
— Ами сексуално удовлетворение, очевидно — заяви Тим с раздразнение. Беше се зачервил и тя първоначално го бе отдала на притеснение, но очевидно причината беше гняв. — Нали затова се извършват подобни убийства.
— Да не би да предполагате, че аз не знам това? Имам нужда от данни, свързани с конкретния случай. Защо е избран този начин, а не някой друг? Какво значение има този избор за убиеца? Защо смъртта на жертвите е бърза, а после се извършва такова жестоко обезобразяване на гениталиите? С какво точно си имаме работа? — поставила ръце на хълбоците си, тя стоеше права пред него. Съзнаваше, че се държи като кавгаджийка, но не я беше грижа. По нейни представи провинението му беше едно от най-непростимите — пилеене на време и средства в хода на разследване на убийство.
— Невъзможно е да се гради теория въз основа на толкова малко данни — заяви той надуто. — Технически погледнато, все още не можем да го определим като сериен убиец. Според дефиницията на Реслър той трябва да отговаря на формулата „три плюс едно“.
— Смятате, че това не ми е известно? Когато започнах да разследвам убийства, вие още сте ходили на училище. Години наред съм работила с един от най-добрите криминални профайлъри. Отдавна съм изучила основните принципи на тази работа. Аз самата бих могла да напиша това тук. Това е най-немарливата работа, с която съм се сблъсквала от години насам.
Тим се изправи.
— Никой не би могъл да направи нещо по-добро с малкото сведения, които ми дадохте. Ако вашите детективи бяха събрали малко повече улики, би било по-лесно да се състави показателен профил.
— И вие се осмелявате да вините хората ми? Мога да ви кажа, че с това, което ми представихте, никога не бихте заслужили място сред тях. По какво личи, че сте успели да вникнете в душата на извършителя? Тук няма нищо, което ние вече да не знаем. Защо е подбрал тъкмо тези жертви? Не сте обърнали внимание на това дали жертвите се числят към високорискова или нискорискова група. На начина, по който убиецът се добира до жертвите, на мястото, където ги убива. Нищо подобно не се споменава тук.
— Вие искате от мен да правя предположения, които не се основават на факти. Това не е целта на нашата работа.
— Не, искам от вас да успеете да изградите нещо от данните, които са ви били дадени. И ако това е най-доброто, на което сте способен, просто нямате право да се представяте за профайлър. А за мен сте напълно безполезен.
По лицето на Тим се изписа упорство.
— Грешите — заяви той, — Оценките за моята работа са едни от най-високите в курса. Разбирам си от работата.
— Не, сержант Паркър, изобщо не си разбирате от работата. Учебната зала не е работната стая на екип, разследващ престъпление. А сега вземете това и се хванете на работа. Не ми трябват още повърхностни опити за квалифициране на престъпника. Мислете. Опитайте се да се вживеете в неговия начин на разсъждение. Влезте под кожата му. А после елате и ми съобщете нещо полезно. Давам ви срок до утре сутринта. След това ще отида да съобщя на шефа си, че представлявате пълна загуба на време и средства.
Тя не изчака отговора му. Не беше заслужил правото си на отговор.
Струваше й се, че Тони никога не й беше липсвал повече.
Екипът на РигМароул се постара да помрачи изцяло следобеда за Сам. Наложи се накрая той да избухне, за да ги накара да се държат прилично. Не можеше да разбере как е възможно някой да поставя бизнеса си над живота на невинни деца и да се колебае дори секунда да отвори ли файловете си или не. Едва след като той подчерта пред тях, че по характеристики жертвите се числят към основния им източник на доходи, и че този източник може бързо да пресъхне в момента, когато медиите разберат за нежеланието на РигМароул да дадат необходимата за разследването информация, те разбраха, че работата е сериозна и се съгласиха да дадат на Стейси кодовете за достъп, а на самия него да предадат папките с досиета. Оказа се, че съдържанието на въпросните досиета е много оскъдно, и че преглеждането им е чиста загуба на време. А това го вбесяваше още повече поради съзнанието, че скоро щеше да бъде готов да се изправи лице в лице с Найджъл Барнс.