Скритият пожар
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Toni Hill and Carol Jordan #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-365-086-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият пожар». Краткое содержание книги:
Труповете на жестоко обезобразени тийнейджъри не оставят съмнение, че главен инспектор Карол Джордан и профайлърът Тони Хил си имат работа с развилнял се сериен убиец. Привидно нищо не свързва жертвите, освен факта, че убиецът ги е дебнал и подмамвал в социалните мрежи… Карол и Тони ще се изправят пред най-извратения от всички свои досегашни противници — убиец, който не се трогва от младостта и невинността на жертвите, убиец, тласкан от нечовешка ненавист…
Досадното шофиране по обратния път от Уърксоп осигури на Сам достатъчно време да обмисли тактиката си и по отношение на Карол, и на Барнс. Трябваше да спечели шефката на своя страна. Ако Сам успееше да се пребори с този случай, това със сигурност не би останало незабелязано в горните ешелони на брадфийлдската полиция — но то бе в интерес и на самата Карол, и на ръководения от нея екип. Поради това той смяташе, че има доста добри шансове да я убеди да даде съгласието си за арестуването на Барнс във връзка с убийствата.
Жалко наистина, че не можеше да се аргументира с мнението на Тони. Но той знаеше отлично какво би последвало, ако Карол разбереше, че се е свързал с Тони тайно от нея. Последния път, когато човек от екипа беше работил с него зад гърба й, тя беше побесняла. И при това провинилата се беше любимката й Пола. Сам трябваше да успее по някакъв начин да я убеди, че разполагат с достатъчно силни улики, за да рискуват с ареста.
Когато се отклони от магистралата, той погледна към часовника на арматурното табло. Ако имаше късмет, щеше да стигне в Брадфийлд към осем часа. Карол сигурно щеше да бъде още в офиса си. Къде другаде да ходи в съботната вечер, при положение, че в момента ръководи разследването на две убийства? И без това нямаше личен живот.
Глава 30
Диктофонът на кухненската маса беше първото, което привлече погледа на Тони, когато слезе долу да закуси.
— Още не — каза той на глас, докато зареждаше кафемашината. Имаше нужда от време, за да си изясни заключенията от онова, което Карол му беше разказала предния ден. Искаше да разбере какво означава за него разказът на Ванеса, преди да изслуша Артър и да прецени убедителността на двете версии — ако предположим, че между двете имаше някакви съществени различия.
Но Карол, която по принцип имаше верен инстинкт за тези неща, му беше напомнила, че няма основание да вярва на Ванеса. Жена, която се беше опитала да отнеме с измама наследството на единственото си дете, надали би имала скрупули, ако решеше да лъже за минали събития.
И все пак…
За да стои надалеч от изкушението, той включи лаптопа и влезе в сайта на вестник „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Телеграф“. Може и да не беше „Гардиън“, но беше един от добрите местни вестници. И, разбира се, вероятно в него убийствата, по които работеше Карол, щяха да бъдат най-обширно отразени.
Оказа се, че убийствата са тема на водещата статия на първа страница. Тони кликна на линка и прочете материала. Имаше доста пълнеж, но откъм конкретни данни разказът беше доста беден. Две четиринайсетгодишни момчета, между които не съществуваше каквато и да било връзка, бяха изчезнали по необясним начин — сякаш се бяха изпарили. Обезобразените им трупове били открити впоследствие на усамотени места извън града. Полицията беше на мнение, че може да са били примамени на среща с убиеца посредством контакти в социалните мрежи.
Невъзможно бе той да не се замисли за случая с Дженифър Мейдмънт. Но убийството бе извършено на сто мили разстояние от Брадфийлд, при това жертвата не беше от същия пол. Тони завъртя глава в израз на категорично отрицание.
— Преувеличаваш — каза той. — Иска ти се да откриеш връзка, за да имаш основание да работиш по случаите на Карол. Я се стегни!
Той отвори снимките на двете момчета — първо снимката на Даниъл, после на Сет. Започна да гледа ту едната, ту другата, питайки се дали не си внушава нещо. Взе лаптопа и отиде в кабинета си, свърза го с принтера и разпечата двете снимки — в черно-бял вариант, така щеше да му бъде по-лесно да направи сравнението. След като поразмисли, въпреки мърморенето на критичния вътрешен глас, разпечата и една снимка на Дженифър.
Отнесе трите снимки обратно в кухнята и ги подреди на масата. Наля си кафе и започна да се взира в тях, смръщил вежди. Не, не си внушаваше. Съществуваше подчертана прилика между трите деца. Една обезпокоителна мисъл започваше да си проправя път към повърхността на съзнанието му, и той вече не можеше да я пренебрегва. Известно бе, че серийните убийци често се придържат към един определен физически тип при избора на жертвите си. Ако се предположеше, че за този убиец от значение е не полът, а физическият тип, може би хрумването на Тони да свърже убийството на Дженифър с убийствата на двете момчета не беше чак толкова налудничаво.