Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Към Борк се протегнаха няколко ръце, за да му помогнат. Наред с тези на Цила, особено яките ръце на Доран бяха онези, които го вдигнаха нагоре. Пред лицето на безбройните скимари, които прииждаха към тях от всички страни, предишните им караници бяха забравени. Сега ставаше въпрос за самото им оцеляване!
Първите скимари вече се катереха по останките, за да се доберат до шестимата възрастни и Двете деца, които страхливо се бяха притиснали един към друг.
— Направи нещо най-сетне — скара се на брат си Йола в смъртната си уплаха. — Та ти си най-силният между нас!
Борк кимна. Сестра му беше права, вече нямаше друг изход. Сега можеше да им помогне единствено дарбата им — подаръкът от техния бог в камъка. Обгърна амулета на врата си и се помоли на Меетор, преди да събере сили за предстоящото нападение.
Непосредствено под него се катереше маймуночовек. Вече беше толкова близо, че можеше да се различи един стар белег, който минаваше напряко през лявата половина на лицето му.
Борк не биваше повече да се бави. Трескаво потърси съзнанието на лицето с белега. Тогава се стрелна като копие в него. Като светкавица навлезе в гънките на чуждия мозък, опипа ги и потърси честотата на вибрациите на скимарите. Тогава се намеси ментално, за да подчини примитивния разум под свой контрол.
Смесването на техните мисли беше болезнено.
Борк почувства как през тялото му премина пареща вълна от отвращение. Сякаш някой улавяше разума му с нечисти пръсти и ровеше дълбоко в най-закътаните му ъгълчета, за да ги извади навън. Мисловният свят на противника му го завлече в някакъв водовъртеж от чужди емоции, които заплашваха да залеят съзнанието му и да го запратят в подмолите на лудостта.
Борк напразно се опитваше да отхвърли атаката на животинските впечатления. Лицето му се изкриви от болка. Кожата на челото му така се изопна, че заплашваше да се скъса. Някакво неконтролирано треперене връхлетя тялото му, докато ръцете му безсмислено се мятаха във въздуха. От сгърчените му в спазъм гърди се изтръгна изтерзан вик, който излезе от изкривените устни само като полусподавено гъргорене.
Дали не беше загубил, преди още борбата истински да е започнала?
Като от безкрайна далечина ухото му долавяше шумовете на маймуночовеците, чиито лапи лудешки бързо дращеха по ламарините на автомобилите. Контактът причиняваше болка и на скимаря.
Борк с хъркане пое въздух с изнемощелите си дробове, вкара последните резерви от сили в тялото си и така укрепи почти парализирания си дух. В последното ъгълче на останалия разум се формира огнище на съпротива. Започна да нараства и с бясна бързина наедря — докато откъсна като було от себе си болката и я запрати обратно към противника си.
Подобно на мълния, импулсът се стрелна през мисловната им връзка и улучи чуждото съзнание. Скимарят подскочи съсипан, изгуби равновесие върху гладкия капак на двигателя и се плъзна надолу по бронята.
Борк трескаво се опитваше да прекъсне контакта. Мъчеше се да се откъсне от мислите си, но беше безпредметно.
Маймуночовекът се смъкна надолу по останките от колите и се стовари на гърба си върху пода на съборилия се „Мерцедес“. При това си счупи три ребра.
Борк усети бруталната болка сякаш се бяха изпотрошили собствените му кости. Извика измъчено, тогава най-после успя да прекъсне контакта.
Под него Сивата козина и другите скимари заобиколиха ранения си събрат.
Борк притисна юмруци към пулсиращите си слепоочия. Събра болките, които нервната система изпращаше посредством тялото му, и ги изстреля в глъбините на честотните вълни на маймуночовеците. Атаката продължи само няколко секунди, но подейства като нажежена игла, забита в примитивните мозъци.
Скимарите се завъртяха с фучене наоколо, но не видяха врага, на когото дължаха болките си. Само Сивата козина погледна побеснял към Борк и семейството му. Тогава протегна ръка нагоре и нададе приглушено изгрухтяване, за да подтикне събратята си. Други скимари незабавно запригласяха на ритмичните му звуци, докато проехтя многогласен хор, чието мрачно звучене се издигна към отхвърлените.
Подтиквани от общата омраза, първите маймуночовеци наскачаха върху долните автомобили, за да се покатерят сръчно нагоре по останалите без стъкла рамки.