Света троица [Войните на Розите-2]

Отпусна се на стола. Знаеше, че кралицата го глези повече от повечето хора, дето ѝ служеха. Беше ѝ благодарен. Дери вдигна покривката, за да попие крайчеца на устата си, като същевременно се усмихна на Бъкингам.

— Ваше Величество, благодаря за търпението. Достатъчно се съвзех, за да ви докладвам новините.

— От два месеца те няма, Дери. Какво те държа далеч от краля толкова дълго?

Той изправи гръб, бутна настрани чинията, тъкмо навреме, за да бъде отнесена от прислугата.

— Ваше Величество, стягах редиците на онези, които ми носят новините. Имам мъже и жени на служба във всеки благороднически род и те са лоялни към крал Хенри. Някои вече ги няма — едни са били разкрити и ликвидирани, други са били принудени да бягат. Трети пък са се издигнали до по-авторитетни позиции, което според тях означава, че ще им заплащам повече. Употребих време да им обясня, че лоялността към краля не се измерва със сребро, макар че някои ми искаха наведнъж по трийсет сребърника.

Кралица Маргарет беше красива млада жена, все още на двайсет и няколко години, с чиста кожа и нежен врат. Тя присви очи, докато Дери говореше, хвърляйки бързи погледи към съпруга си, сякаш очакваше, че той може да реагира след всички тези месеци на мълчание. Сърцето на Дери се сви като я гледаше — съпруга на мъж, който изобщо не я беше опознал.

— Какво ново за Йорк, Дери? Разкажи ми за него.

За миг той вдигна очи към тавана с орнаменти, обмисляйки как да опише Пазителя, без да прекърши надеждите ѝ. Простата истина беше, че Йорк не се бе провалил в управлението на страната. Некомпетентността не беше измежду всички възможни обвинения, дето можеше да отправи срещу Ричард Плантагенет. Дълбоко, дълбоко в сърцето си той съзнаваше, че херцогът управлява огромната и сложна машина на държавата с доста повече умение и разбиране, отколкото Хенри някога е имал. Но това не беше нещо, дето можеше да го каже на младата му съпруга, която отчаяно чакаше да чуе добри новини.

— Той не крие поддръжката си за рода Невил, Ваше Величество. Йорк и граф Солсбъри придобиват имоти и къщи из цялата страна. Чух за дузина случаи, отишли на съд, където в основата е присвояването на земя от страна на Невил.

По челото на кралицата се появиха бръчки на загриженост. Тя махна нетърпеливо с ръка.

— Разправяй ми за бунтове, Дери! За провалите му ми разправяй! Кажи ми, че английският народ не дава подкрепата си за този човек.

Дери се поколеба, преди да продължи.

— Гарнизонът на Кале е отказал да се подчинява, Ваше Величество. Това е трън в очите, който Йорк трябва да преодолее. Те са най-голямата армия на разположение на Короната, а твърдят, че не са им плащали, откак Мен и Анжу са паднали. Последно чух как били заграбили вълната от сезона и заплашват да я продадат, като сложат печалбите в собствения си джоб.

— По-добре, Дери, още по-добре! Би могъл да прати граф Съмърсет да се оправя с тях, ако не беше загубил подкрепата на този добър мъж покрай атаките си към съпруга ми. Сигурна съм, те щяха да послушат Съмърсет. Нали знаеш, че Йорк намали и кралското домакинство? Дойдоха тук неговите хора с разни заповеди и печати и освободиха лоялни служители, без дори да им дадат пенсия, взеха и коне от конюшнята, за да ги разпределят сред поддръжниците на господаря си. Породи, дето повече не можеш да събереш на едно място. И всичко това в името на свидните му сребърни парички, Дери!