Няма връщане назад
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #25
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1126-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Няма връщане назад». Краткое содержание книги:
— Достатъчно е, достатъчно — увери го тя…
Минаха десет години. От наежено и съпротивляващо се на околния свят момче Василий се превърна в странен младеж, изкарал казарма, без никакво завършено образование и уверен в собствената си гениалност. След развода на родителите си той почти веднага отиде в казармата, после поживя малко с майка си — само около два месеца, и след като се убеди, че тя води интензивен личен живот, с лекота убеди нея и баща си да му дават пари за наем на апартамент. След като започна да получава хонорари за участието си в проекта, вече плащаше този апартамент самостоятелно. По пресмятания на Катерина той спокойно би могъл да си купи не само вносна кола на старо, но и скромно апартаментче — не в центъра на Москва, естествено, но прилично и най-важното — собствено. Вася обаче продължаваше да кара старата кола на баща си, да живее в евтин апартамент под наем някъде чак към края на Алтуфевското шосе и да се облича далеч не с бутикови дрехи. Къде си дява парите? Пести ли? За жени ли ги харчи? Или за хазарт? Или за наркотици?
Тя спря колата пред едно заведение за хранене, където менюто беше ограничено, но изискано.
— Да влезем да пийнем кафе — предложи Катерина.
Това беше уловка, Вася разбираше, че втората съпруга на баща му просто иска тактично да го нахрани, а Катерина определено знаеше, че той разбира това, но се старае да запази достойнството си.
— Да не би вкъщи да нямате кафе? — попита той ехидно, спазвайки правилата на играта.
— Кафе имаме, но салати, каквито сервират тук, не мога да приготвя вкъщи, дори не знам откъде мога да купя такива продукти. И после, аз обичам морски дарове, а баща ти е толкова алергичен към тях, не понася дори миризмата на стриди и миди, така че не мога да ги занеса вкъщи. Е, какво, отиваме ли?
— Добре де — съгласи се той с въздишка, уж проявявайки покорство.
Седнаха, поръчаха, Катерина си взе само кафе и паста (сякаш само преди десет минути не бе пяла песента за екзотичните салати, без които не можела да живее), Василий поиска да му донесат две салати и основно.
— Разкажи ми историята за момчето — помоли тя. — От самото начало до края.
— Защо? Нали вие я отхвърлихте като негодна.
— За нашата книга тя наистина не става, не й е мястото там. Но на мен ми е любопитно. Ти ме заинтригува.
— Сериозно? Добре, слушайте тогава. На маестрото, разбира се, такива истории са му тъмна Индия, той е човек ортодоксален, но вие, Катрин, може и да разберете нещо. Та значи, кола блъсва момченце, душата му отлита и разговаря с Бог…
„… — Ти защо не пожела да живееш повече в това семейство? Имаше прекрасни родители, те щяха да ти дадат добро възпитание и достойно образование, би могъл да направиш бляскава кариера, да станеш богат и преуспял мъж. Да, те имаха някои… ммм… трудности от интимен характер, работата едва не стигна до развод, когато ти беше на пет години, но сега всичко е наред. Защо тогава, какво стана?
— Ами всичко това е скучно. Вече четири пъти бях дете на благоденстващи родители — отговаря Душата на детето, — два пъти момче и два пъти момиче. Вече знам всичко за този живот. Тези родители специално си ги избирах, за да изживея опита на петгодишно дете, чиито родители са на ръба на развода. Разните там кавги, скандали, подозрения и така нататък. Каквото исках, получих го, а по-нататък не ми е интересно, продължението ми е ясно. Сега ще си избера родители, на които ще бъда дъщеря, а след мен ще се роди още едно дете, което ще се окаже тежко болно, да речем, инвалид или с болестта на Даун, или нещо друго подобно. Искам да изживея опита на по-голяма сестра, била единствена и обичана, която впоследствие загубва ролята на дъщеря и се превръща в безплатна помощничка и прислужница, която хората наоколо забелязват само доколкото тя обслужва второто дете, което приковава цялото внимание на родителите си и присвоява цялата им нежност и обич. Представяш ли си каква травма е това за едно момиче? И как ще се справи тя с това? Искам да изживея този опит.
— Разбирам те, дете мое. Но помисли ли за родителите си, които току-що напусна? Та те сега плачат, ти им причини огромна мъка. Книгата на съдбите е написана отдавна и ние с теб знаем, че те повече няма да имат деца и от днес чак до смъртта си ще те оплакват и ще ходят на гроба ти. Защо ги наказа така?
— Татко мой, ти сам каза, че Книгата на съдбите е написана отдавна. Душите на моите родители сами са си избрали живота, който живеят сега. Преди много години те са пожелали да изживеят опита на хора, изгубили единствения си син. Между другото, аз вече изживях такъв опит, и то неведнъж. Спомняш ли си, някъде в Средна Азия бях майка, чиито три деца загинаха при пожар; бях и мъж в Близкия изток, чиито съпруга и дъщеря загинаха при терористичен акт; бях и жена, изгубила при самолетна катастрофа цялото си семейство: съпруг, деца и родители, летели заедно.