Няма връщане назад
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #25
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1126-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Няма връщане назад». Краткое содержание книги:
В три часа, както му е редът, сервира обяда. Първо предястията — салата и желирана бяла риба, после борша с чесновите хлебчета. Мислите за загиналото момче и за разговорите на душата му с Бог така и не я напускаха, затова оставаше дълбоко замислена и правеше всичко автоматично.
Васечка пръв грабна топлото хлебче, лакомо го захапа, гребна с лъжица от димящия борш, изсърба го…
— Бабо Глаша, нещо днес супата ви не е наред — озадачено каза той. — Да не се е вкиснала?
— Че как ще се вкисне, тази сутрин съм я сготвила! — възмути се Глафира Митрофановна. — Какви си ги измисляш?
В този момент и Катерина изсърба първата си лъжица и замислено поклати глава.
— Наистина, Глафира Митрофановна, вкусът е някак странен. Да не би да сте сготвили по нова рецепта?
— Нищо ново няма, както съм варила борш цял живот, така съм го сварила и днес. Да не би сметаната да е прекалено кисела? Взела съм от по-маслената, четирийсет процента, тя никога не е кисела, но може да са ми пробутали развалена. Глебушка, я ти кажи, още не си си сложил сметана — обърна се тя към Богданов.
Той дълго не се реши да опита, отначало подуши борша, като вдигна лъжицата до носа си, после сръбна мъничко.
— Я опитай ти, Глаша. — По неговия тон не се разбираше нищо, дали му хареса или не. — Но и на мен ми се струва, че днес нещо в супата наистина не е наред.
Кипнала от негодувание, Глафира изхвърча от стаята, отиде в кухнята, гребна с черпака от тенджерата и изсърба голяма глътка от топлата супа. Но преди вкусовите рецептори да пренесат информацията до мозъка, набитото й око забеляза мънички мехурчета по повърхността на стопления борш — сигурен признак, че супата наистина се е вкиснала. Но как е възможно? Нали я бе сварила днес… Доматите — вярно, съдържат киселина и ако тенджерата бе стояла цяла нощ на котлона, боршът можеше да се развали, не задължително, но можеше… Но за няколко часа, и то през есента, а не в лятна жега… Такова нещо никога не й се бе случвало.
— Е, какво, Глафира Митрофановна? — чу тя досами себе си гласа на Катерина, която бе дошла в кухнята с подноса в ръце. На подноса се мъдреха три пълни чинии с борш. — Убедихте ли се?
— Не разбирам просто — слисано смотолеви старицата, — това не ми се е случвало никога. Какъв позор!
— Е, де, недейте така, какъв позор! На всеки се случва. Нищо страшно.
— Ама защо е прокиснал?! — отчаяно извика Глафира.
— Може в тенджерата да е попаднало нещо мръсно. Не се вълнувайте толкова.
— Ама откъде ще се вземе това мръсно нещо, Катерина? При мен тук всичко е стерилно, сама погледни, всичко блести, никъде няма и прашинка, пода можеш спокойно да го оближеш, по няколко пъти на ден го бърша с влажен парцал.
— Ами зеленчуците, Глафира Митрофановна? Сложили сте в борша картофи, цвекло, лук, зеле, те нали са от пазара, а не от стерилизатор, може да не сте догледали, затова е попаднала мръсотията.
— Аз да не съм догледала?! — кресна Глафира. — Аз това?! Ти какво намекваш, че съм вече сляпа и за нищо не ме бива, така ли? Ами че моето зрение е по-добро от твоето, ей! И ръцете ми не треперят, и очите не ме подвеждат. Не е моя вината, че боршът се е развалил!
— Добре де, добре, не е ваша — отстъпчиво се усмихна Катерина. — Не бива толкова да се вълнувате. Вината не е ваша.
Глафира кимна в знак на съгласие и внезапно се втренчи в събеседничката си с известно недоумение.
— А чия е тогава? Че не е моя — не е. Но щом не е моя, чия е?
И стремглаво изхвърча от кухнята.
— …Глебушка, веднага се обади в милицията, да изпратят борша за експертиза!
— Каква експертиза, Глаша, опомни се…
— Вие, бабо Глаша, май прекалявате с криминалните романи. Супата се вкиснала — е, какво толкова!
— Не може аз да съм виновна! Почти два часа ме нямаше вкъщи, докато ти се разхождаше, обикалях магазините! Знае ли човек кой може да е влязъл и да е хвърлил отрова в тенджерата!
— Глаша, стегни се, какви ги приказваш? Кой може да е влязъл? На кого е притрябвало да хвърля отрова в борша? Нали не искаш да кажеш, че някой е искал да отрови мен или теб, или Вася, или Катерина?
— Много добре знаеш какво искам да кажа!
— Глаша! Веднага престани. Излей борша в клозета и да не съм чул и дума повече по този въпрос!
— Така де, Глафира Митрофановна, не правете от мухата слон. Обикновена битова несполука, какво общо има милицията?
— Ами това, че боршът не може да се вкисне просто така! Аз готвя в тази къща от седемдесет години и нито веднъж гозба не ми се е разваляла. Това не е станало случайно. И ти, Глебушка, не ме гледай така, знам какво говоря. И ти знаеш.